Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
В един момент изглеждаше, че и с петимата е свършено. Гарет Джакс обаче отново се намеси. Спусна се върху гномите преследвачи и ги отблъсна. Те се затъркаляха по стълбите и умираха изумени. Посечени бяха преди да видят от какво. Когато и последният гном падна мъртъв на земята, петимата от Кълхейвън отново останаха сами.
Форейкър се доближи до гърчещия се от болка Еден Елеседил и опипа ранения му крак.
— Размазан — каза той тихо и погледна многозначително Майстора на бойните изкуства.
Превърза крака с парчета от късото си наметало, като използва стрели за шини. Слантър и Джеър ги доближиха и гномът изсипа малко от горчивата бира в гърлото на елфа. Лицето на Еден Елеседил беше пребледняло и изкривено от болка. Младежът от Вейл се наведе към него и веднага разбра безнадеждното състояние на крака.
— Помогнете ми да го вдигна — каза Форейкър.
Заедно със Слантър качиха елфа на върха на стълбата, подпряха го на парапета и се наведоха над него.
— Оставете ме — прошепна Еден Елеседил и се сви от болка. — Трябва да ме оставите. Заведете Джеър до Кроуг. Хайде, тръгвайте. Бързо!
Джеър хвърли поглед на останалите. Те гледаха мрачно и безпомощно.
— Не — извика Младежът от Вейл гневно.
— Джеър. — Елфът го стисна за ръката. — Нали така се разбрахме? Нали се заклехме? Каквото и да се случи на някого от нас, ти трябва да стигнеш до Извора на рая. Вече не съм в състояние да ти помагам. Трябва да ме оставите и да продължите.
— Той е прав, Омсфорд. Той не може да ходи.
Гласът на Елб Форейкър прозвуча странно приглушено. Джуджето постави ръце на раменете на Младежа от Вейл, стана бавно и погледна Слантър и Гарет Джакс.
— Страхувам се, че и аз не мога да продължа — каза той. — Тази дълбока рана в главата ме изтощава и няма да мога да издържам на дълги преходи. Вие тримата продължете. Мисля да остана тук.
— Елб, не, не можеш да направиш това… — опита се да възрази елфът.
— Изборът е мой, Еден Елеседил — прекъсна го джуджето. — Този избор е мой. Твоят избор беше, когато ми се притече на помощ. Ние двамата имаме много здрава връзка. Връзката между елфи и джуджета е от незапомнени времена. Никога не сме се изоставяли едни други. Настъпи моментът, в който аз трябва да почета тази връзка. — Обърна се към Гарет Джакс. — Този път оставането ми тук изобщо не е спорно, Гарет.
Група гноми преследвачи се появиха в отдалечения край на залата. Те се поспряха и извикаха нещо на другите зад тях.
— Хайде, побързайте — прошепна Форейкър. — Вземайте Омсфорд и тръгвайте.
Гарет Джакс се поколеба само за миг, после кимна с глава.
Протегна ръка към джуджето.
— Късмет, Форейкър.
— И на вас — отвърна другият.
За миг очите на джуджето се срещнаха с очите на гнома. После, без да продума, Форейкър остави лък, стрели и тънкия меч на елфа до Еден Елеседил. В ръцете си стискаше брадвата с двете остриета.
— Хайде, тръгвайте — викна им той, без да се обръща. Изражението на лицето му беше сурово и решително.
Джеър не помръдваше от мястото си и местеше поглед ту към Майстора на бойните изкуства, ту към Слантър.
— Хайде, момче — подкани го тихо гномът.
Хвана го грубо за здравата ръка и го помъкна към балкона. Гарет Джакс тръгна след тях. Сивите му очи бяха студени и съсредоточени. Джеър искаше да се разкрещи, да протестира, да каже, че не трябва да оставят другите двама. Решението обаче вече беше взето. Хвърли поглед през рамо към Форейкър и принца на елфите. Те не го погледнаха. Стояха в края на стълбите, вперили очи в приближаващите ги гноми преследвачи.
После Слантър се забърза по един коридор. Виковете на преследвачите проехтяха още веднъж, далечни и разпокъсани. Джеър тичаше мълчаливо до гнома и се бореше с желанието да погледне назад.
В края на коридора имаше сводеста врата. Минаха през нея в сивкавата, размазана светлина на деня. Стените на крепостта останаха зад тях. Пред тях се простираше широк двор. Зад него имаше долина, в която една тясна каменна стълба се виеше спираловидно нагоре и все по-нагоре и накрая опасваше един самотен връх.
Пътеката Кроуг, а в края й, на най-високото, Изворът на рая.
Тримата, които бяха останали от групата от Кълхейвън, се забързаха към стълбата и започнаха да се изкачват.
ГЛАВА 42
Брин измина стотици стъпала надолу по каменната стълба Кроуг към черната дупка Мейлморд. Тесните каменни стъпала се спускаха спираловидно надолу от оловносивите кули на Греймарк през мъглата и наситената с пара горещина на джунглата под нея. Едно спускане в пространството, от което ти се завива свят. Девойката от Вейл слизаше с вдървени крака и скован от страх и умора мозък, съсипана от съмнения, които й шептяха в ушите. С едната ръка се държеше за каменните перила, за да има усещането за някаква опора. На запад заоблаченото слънце продължаваше да потъва бавно зад планината.