Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Гигантът Хелт! Джеър си спомни огромната доброта, която грамадният мъж беше проявявал към него при пътуването им на север. Хелт, за когото не знаеше почти нищо…
Наведе глава, за да скрие сълзите си, и хукна.
В края на пътеката Кроуг, точно по средата, където тя се съединяваше с издатината в скалите под Греймарк, Уиспър се вслушваше в шума от битката над него, която се разразяваше все по-свирепо. Проснал се в цял ръст върху засенчения камък, той се беше превърнал в слух. Очакваше завръщането на Брин или появата на господарката си. Слухът му беше много по-остър от слуха на всяко друго живо същество и отдавна беше доловил шумотевицата от битката. Само че шумът изобщо не го плашеше, затова той не помръдваше и не напускаше поста си.
Внезапно долови някакъв нов звук. Звук, който не идваше от битката, която се вихреше сред стените на Греймарк. Долетя отнякъде съвсем наблизо. Дочу стъпки по каменните стъпала на Кроуг — тихи и предпазливи. Заби нокти в скалата. Наведе глава и сякаш се сля с камъка.
Секундите течаха. Накрая се появи една сянка. Присвитите очи на Уиспър доловиха движението и големият блатен котарак замръзна на място. Едно черно същество се спускаше по стълбите на Кроуг. Приличаше на онези, с които се беше бил в пещерите на планината. Промъкваше се надолу по стъпалата. Безизразните му очи не мигнаха, сякаш беше сляпо. Не видя Уиспър. Блатният котарак изчакваше.
Когато чудовището се озова на около пет-шест крачки от мястото, където лежеше, Уиспър скочи. Нахвърли се върху черното същество преди то да беше успяло да го усети. Метна се беззвучно, едно размазано петно от козина и нокти. Съществото полетя от Кроуг, размахало крайници, и падна като камък в долината. Застанал на ръба на дългата спираловидна стълба, Уиспър наблюдаваше как съществото пропада. Когато то се заби в дъното, цялата гора около него се сви в конвулсии. Земята се взриви. Разтвори се. Разхвърчаха се клони, листа, мустачета на пълзящи растения, ластари. Сякаш бяха обезумели. Сякаш някаква ненаситна паст искаше да ги погълне. После всичко се успокои.
Уиспър се отдръпна от Кроуг, с прилепнали към главата уши. Изпитваше едновременно страх и омраза. Зловонието го блъсна в ноздрите. Задави го. Задуши го. Котаракът се закашля. Изплю се. Върна се на издатината.
Отново се чуха звуци. Уиспър извърна глава. Други черни фигури стояха върху Кроуг над него — две черни същества, а зад тях — загърната в плащ фигура, висока, със забулена в качулка глава. Уиспър присви очи и премигна. Вече беше късно да се крие. Те го бяха видели.
Блатният котарак се обърна да ги посрещне.
Джеър Омсфорд и спътниците му тичаха през сенките и сумрака на крепостта Греймарк. Замъкът умираше — разнебитен от годините, занемарен. Никой от обитателите му не понасяше живота. Всички, които го обитаваха, намираха удовлетворение единствено в смъртта.
Те искат и моята смърт, помисли Джеър. Те искат да ме погълнат и да ме направят част от тях.
Наоколо беше тъмно и пусто. Някой дебнеше. Гномите останаха назад. Призраците Морди не се бяха появявали. Младежът от Вейл се опитваше да потисне страха. Къде ли бяха Черните скитници? Защо още не са ги видели? Сигурен беше, че съществата, които ще погубят разума и сърцата им, са някъде сред тези стени. Те бяха тук и щяха да дойдат. Но къде ли са сега? Препъна се, блъсна се в Слантър и насмалко да падне, но гномът го подхвана.
— Гледай къде вървиш! — викна Слантър.
Младежът от Вейл изпитваше пареща болка в рамото, която се разнасяше по цялото му тяло.
— Боли, Слантър. Всяка крачка…
— Болката ти напомня, че си жив, момче. Хайде, бягай!
Чуха стъпки на тичащи крака и гласове. Гномите бяха дошли по друг път и ги търсеха.
— Гарет, — извика Слантър предупредително и Майсторът на бойните изкуства спря рязко. Гномът им махна да го последват и се отправи към една ниша. Отвори малка врата. Видяха тясна стълба, която се виеше нагоре и се губеше в мрака.
— Оттук можем да се измъкнем над тях — каза задъхано Слантър и се облегна на стената. — Но изчакайте само една минутка, заради момчето.
Той бързо извади шишето с бира и го допря до устните на Джеър. Младежът от Вейл отпи няколко глътки. Горчивата течност се разля по тялото му и почти веднага облекчи болката. Облегна се на стената до Слантър. Гарет Джакс изучаваше стълбата. Зад тях Форейкър и Еден Елеседил пазеха входа, скрити в сенките.
— По-добре ли си сега? — попита Слантър младежа.
— Да.
— Като в Черните дъбове, а? След като Спилк те беше смазал?