Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Нещо изсвистя край лицето му. Той се препъна и падна. Една стрела се заби в стената до него. Хелт мигновено му се притече на помощ и го вдигна. Гноми преследвачи се появиха в коридора под тях и на парапетите над тях и ги засипаха със стрели. Мъжете от малката група бяха сред стените на Греймарк. Враговете им бяха научили това и вече прииждаха. Джеър изпълзя на върха на стълбите и зави надясно след другите край парапети, които се извисяваха над широк вътрешен двор и множество кули и укрепления. От всички страни изникваха въоръжени гноми. Надаваха оглушителни крясъци. Неколцина лежаха скупчени пред тях, повалени от Гарет Джакс, който разчистваше пътя на спътниците си. Шестимата преминаха бързо парапетите и се озоваха пред тясна стълба на кула. Слантър им направи знак да спрат.
— Вратата към пътеката. Ето там! — Той посочи към подвижна вертикална решетка в отсрещния край на вътрешния двор, която висеше над сводест вход. Най-бързият път, по който можем да стигнем до пътеката Кроуг за Извора на рая. — Жълтеникавото му лице се изкриви, докато се мъчеше да си поеме въздух. — Гномите бързо ще се досетят за намеренията ни. А когато това стане, те ще свалят подвижната врата, за да ни хванат в капан. Но ако успеем да ги изпреварим, ние ще можем да използваме вратата вместо тях и да им пресечем пътя!
Гарет Джакс кимна. Изглеждаше невероятно спокоен в този напрегнат момент.
— Къде е кулата с механизмите за управление? — попита той с равен глас.
Слантър посочи с ръка:
— Под вратата — от тази страна. Ще трябва да блокираме зъбчатото колело!
От всички страни се разнесоха викове и крясъци. Гномите бяха започнали да се събират в двора под тях. Гарет Джакс се изправи:
— Хайде. Трябва да побързаме и да ги изпреварим, преди да са станали прекалено много за нас.
Малката група се втурна надолу по стълбите. Слантър отново беше пръв. После прекосиха един тъмен и тесен коридор и стигнаха до врата, която извеждаше навън. Целият двор беше препълнен с гноми преследвачи, които ги чакаха.
— По дяволите — изръмжа Слантър.
После шестимата се втурнаха към вратата.
Брин Омсфорд се изправи бавно, подпряла леко ръка върху огромната глава на Уиспър. В пещерата отново цареше тишина. Девойката от Вейл остана няколко минути в средата на каменния мост, загледана в отсрещната страна на бездната, където слънцето осветяваше високия сводест отвор, който водеше навън. Тя погали нежно Уиспър по главата и напипа дълбоките рани от ужасната битка с черните същества. Усети болката, която той изпитваше.
— Това никога няма да се повтори — прошепна тихо тя. Обърна се и се отдалечи, без да се обръща. Мина бързо по моста и се насочи към сводестия отвор. Уиспър тръгна тихо след нея. Големите му кръгли сини очи блестяха. Девойката от Вейл знаеше, че той я следва. Тя внимателно огледа отвора в скалата, за да се увери, че около него няма нито черни същества, нито някакви други ужасни творения на черната магия. Нямаше никой друг освен нея и блатния котарак.
След няколко минути Девойката от Вейл беше при отвора. Във високите му гладки стени бяха вдълбани заплетени рисунки, каквито беше забелязала и преди. Не им обърна внимание, а продължи бързо към изхода и светлината отвън. Обладана беше от една единствена цел.
Отворът остана зад нея и тя отново се радваше на слънчевите лъчи. Беше средата на следобеда. Слънцето слизаше на запад към короните на дърветата. Ярките му лъчи мержелееха през мъглата и облаците, които се носеха високо в небето. Брин се намираше на издатина над дълбока долина, заобиколена от голи назъбени върхове. Планините, облаците, мъглата — всичко изглеждаше странно, като на сън. Сякаш цялата долина беше потопена в блещукаща оловна отливка. Огледа се бавно наоколо. После се обърна и плъзна поглед нагоре. Високо в скалите се издигаше самотна мрачна крепост. Греймарк. От нея и още по-високо, докъдето погледът й не можеше да стигне, се виеше каменната пътека Кроуг, която водеше до Извора на рая. Тя минаваше през издатината, на която Брин се намираше, и продължаваше спираловидния си път надолу към долината.
Девойката от Вейл се загледа в долината. Дълбока вдлъбнатина, която постепенно се скриваше от светлината, потъваше в сенки и изчезваше сред мъгла и тъмнина. Пътеката Кроуг лъкатушеше в този мрак, сред множество дървета, лози, гъсти шубраци и храсталаци, толкова гъсти, че през тях не можеше да проникне никаква светлина. Един пущинак от разкривени, чворести, здраво преплетени клони и стволове, който сякаш нямаше начало и край. Една дива природа с буйна растителност, която се обуздаваше единствено от скалистите върхове.