Молитвената песен

— Планинецо, ела да видиш!

Роун се обърна и бързо се доближи. Тя стоеше по средата на моста и му посочи нещо. Голямо парче от желязната верига на парапета беше откъснато и разбито. В краката на Кимбър имаше кървави петна, които засъхваха върху камъка.

Момичето коленичи и докосна с пръсти кръвта.

— Не е много отдавнашна. Отпреди не повече от час.

Планинецът я изгледа потресен. В този момент и двамата си зададоха мислено един и същ въпрос.

— Не, не може да е нейната…

Ужасен вик разкъса въздуха — пронизителен и зловещ. Вик на разгневено и уплашено животно. Той раздра тишината и двамата замръзнаха при мисълта, която мина през главите им. Викът идваше иззад нишата.

— Уиспър — изкрещя Кимбър.

Роун хукна като обезумял. Брин!

Скочи от моста на пода на пещерата и се стрелна към коридора на нишата, сграбчил с две ръце меча, който висеше на гърба му. Планинецът беше бърз, но девойката още по-бърза. Тя профуча край него като подплашено животно и полетя към нишата и светлината зад нея. Коглайн се завлачи след тях и напразно се мъчеше да ги накара да намалят скоростта. Викаше гневно, силно и пронизително, но краката му бяха прекалено слаби и бавни и не му позволяваха да ги застигне.

Планинецът и момичето най-после излязоха от нишата. Кимбър тичаше на десетина ярда пред Роун. Върху тясна скална издатина пред тях видяха Уиспър, който се биеше с две облечени в черно същества без лица. Зад тях, върху каменна стълба, която се спускаше спираловидно надолу от скалите — Роун веднага разбра, че тясната стълба беше Кроуг — стоеше един от Призраците Морди и наблюдаваше.

Призракът Морд се обърна, когато чу стъпките на приближаващите се.

— Кимбър, внимавай — предупреди я Роун. Момичето обаче вече се беше спуснало да помага на Уиспър. Държеше дълги ножове в двете ръце. Призракът Морд насочи ръка към Кимбър и от пръстите му изхвърча червен огън, който се плъзна край момичето и се удари в скалата. Разхвърчаха се парчета разтрошен камък. Роун извика и се втурна напред, протегнал пред себе си абаносово черния Меч на Лий. Призракът моментално се обърна към него и отново изстреля от пръстите си огън. Той се стрелна към планинеца, който го прихвана с острието на меча и въздухът около него лумна в ярки пламъци. Силата на удара го повдигна от земята и отхвърли назад.

В този момент Коглайн се появи от пещерата, стар, прегърбен и вбесен. Разкрещя се предизвикателно на Призрака Морд. Едно джезве кокали, плът и дрехи, той се запъти право към облечената в черно фигура. Черният скитник се извърна и насочи ръката си към него. Старецът обаче бързо метна с хилавата си ръка някакъв черен предмет, който полетя към Призрака Морд и се заби в яркочервения му огън. Страхотен взрив разтърси планината. От долния край на Кроуг изригнаха пламъци и дим и се понесоха към небето. Откъснати парчета скала се разхвърчаха във всички посоки.

За един миг всичко изчезна сред облаци дим и пръст. Обезумял Роун стана от земята.