Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Калан застина в мълчание пред лудостта на всичко това.
— Сигурна ли си? — попита Кара. — Може би само ще им раздразни очите като песъчлив прах?
— Сигурни сме — отвърна Вирна. — Стана… инцидент и вече знаем със сигурност как действа. Ако попадне в гърлото, пораженията са още по—сериозни. Отива в дробовете, в червата — това още не сме изпробвали, но знаем със сигурност, че подобно специално стъкло, ако го раздробим на нужните парченца, ще се носи във въздуха и хората, които попаднат в обсега на облака прах, ще бъдат ослепени за изключително кратко време. А слепият не може да се бие. Няма да са мъртви, но докато са слепи, няма да могат да ни убиват, нито да отвръщат на смъртоносните ни удари.
Кара, която обикновено приемаше с въодушевление възможността да убива врагове, този път явно не се радваше особено:
— Значи трябва просто да ги подредим и да ги изтрепем.
Калан закри очите си с ръце.
— Значи искаш от мен да одобря използването на това нещо, така ли? Затова си тук.
Вирна не каза нищо. Калан най—сетне вдигна глава.
— Това искаш, нали?
— Майко Изповедник, няма нужда да ти казвам, че Сестрите на светлината са против нараняването на хора. И въпреки това тук се води война за нашето оцеляване, за оцеляването на свободния човек. Знаем какво трябва да се направи. Ако Ричард беше тук… Просто си помислих, че трябва да знаеш и да дадеш съответните заповеди.
Калан я гледаше, едва сега разбрала защо притиска корема си с ръка.
— Знаеш ли, Прелате — почти шепнешком отвърна тя, — че днес убих дете? Не случайно, а целенасочено. И пак бих го направила, без да се замисля. Но от това няма да спя по—добре.
— Дете ли? Нима наистина се налагаше да… убиваш дете?
— Казваше се Лайл. Мисля, че го познаваш. Беше поредната жертва на подчинените на Ан Сестри на светлината.
При думите й Вирна, пребледняла като платно, затвори очи.
— Предполагам, че след като съм способна да убия дете — продължи Калан, — без проблем бих могла да заповядам да започнете използването на смъртоносното си стъкло срещу чудовищата, които са готови да използват едно дете като оръжие. Заклела съм се да не проявявам милост и смятам да удържа на думата си.
Ейди постави кокалеста ръка на рамото й.
— Калан — нежно каза Вирна, — знам как се чувстваш. Ан използва и мен, а тогава аз не разбирах защо го прави. Мислех, че тя използва всеки за егоистични цели.
— За известно време за мен тя бе най—презреният човек на земята. Имаш всички основания да си на това мнение.
— Но дали греша, Вирна? Това ли искаш да добавиш? На твое място не бих била толкова сигурна. На теб не ти се наложи днес да убиваш дете.
Вирна кимна в знак на съчувствие, но не каза нищо.
— Ейди — помоли я Калан, — мислиш ли, че можеш да помогнеш на жената, която е била ослепена по грешка.
— Може би ще успееш да направиш нещо?
Ейди кимна.
— Бъде добра идея. Вирна, заведи ме при нея и ще се опитам да помогна.
Двете жени се запътиха към входа, когато Калан внезапно килна глава.
— Чухте ли това?
— Рога ли? — попита Вирна.
— Да. Прилича на предупредителен сигнал.
Вирна се напрегна. Извърна глава в посоката, от която идваше звукът, и се заслуша.
— Да, наистина прилича — обяви накрая, — но не е белязано от съответната магия. Врагът често го прави — опитва се да ни накара да реагираме на фалшиви сигнали за тревога. Напоследък се случва все по—често.
Калан свъси чело.
— Така ли? Защо?
Изправи се.
— След като знаем, че са фалшиви и не им обръщаме внимание, защо Орденът продължава да опитва? Не виждам смисъл.
Очите на Вирна зашариха из помещението сякаш в търсене на отговора.
— Ами не знам. Нямам представа. Не съм специалист по военна тактика.
Кара се насочи навън, за да хвърли един поглед.
— Може би просто се завръщат съгледвачи.
Калан извърна глава и се заслуша. Чу тропот на копита, но това не бе изключение. Може би, както бе предположила Кара, се прибираха съгледвачи. Но по тътена можеше да прецени, че конете са едри.
Чуха се крясъци на мъже. После звън на стомана — придружен с болезнени викове.
Калан извади Галеанския си кралски меч и тръгна да излиза. Още преди да е стигнала до изхода, нещо се стовари тежко върху палатката. В следващия миг всичко се взриви в остриета на копия и палатката се свлече в краката им.