Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Ще дойдеш с мен. Моя грижа е да те заведа в Двореца на Изповедниците. — Кокалчетата му, притиснати около дръжката на ножа, отново побеляха. — Искам ги мъртви — и двамата. С Майката Изповедник ще се заема лично. Давам ти разрешението си ти да бъдеш тази, която да забие ножа си в тялото на Ричард Рал.
Дженсън почувства опиянението от приближаващата развръзка, но в същото време сърцето и се свиваше от ужас. За миг се запита дали наистина ще успее да осъществи това жестоко, хладнокръвно убийство.
Дженсън.
Веднага след това в главата и нахлу споменът за майка и, просната в локва кръв на пода, видя как кръвта и изтича и животът напуска тялото и, видя ръката и, отсечена безмилостно от Д’Харанския войник, къщата им, опорочена от копоите на Господаря Рал. И очите на умиращата и майка. Никога нямаше да забрави колко безпомощна се бе почувствала тогава пред лицето на смъртта. Ужасът щеше вечно да гори в сърцето и. Яростта нямаше да я напусне. Копнееше да забие ножа си в сърцето на своя брат.
Това бе единственото и желание.
Потънала в бушуващото море от ярост, представяйки си как пробожда Ричард Рал в гърдите, тя за малко да не чуе, че Джаганг се обръща към нея.
— Откъде е това желание да убиеш брат си? Какво целиш с това?
— Грушдева — изсъска тя.
Една ваза зад гърба и се разби в пода. Звънът на стъкло и помогна да дойде на себе си.
Императорът изгледа изпод вежди жената, скрита в сенките. Кафявите и очи не се отделяха от Дженсън.
— Извинявам се за непохватността на Сестра Пердита — рече Джаганг с гневен поглед.
— Простете, Ваше сиятелство — отрони жената, докато отстъпваше назад към изхода, кланяйки се.
Мрачното лице на императора се обърна към Дженсън.
— Е, би ли повторила какво каза?
Дженсън нямаше ни най-малка представа. Знаеше, че е казала нещо, но не бе сигурна какво. Помисли си, че може би мъката е завързала езика и точно когато е понечила да отговори. Тъгата се стовари на раменете и като непоносима тежест.
— Как да ви кажа, Ваше сиятелство — подхвана тя, втренчена в недовършената си вечеря, — откакто се помня, баща ми, Мрачният Рал, се опитва да ме убие, понеже съм негова дъщеря, родена без дарбата. Когато Ричард Рал го уби и завзе престола на Д’Хара, продължи бащината си линия и прави същото — опитва се да унищожи братята и сестрите си, които не притежават дарбата. Не само това — той е още по-безмилостен и жесток дори от баща си.
Очите и се насълзиха, но тя намери сили да продължи.
— Малко след като срещнах Себастиан, хората на брат ми ни откриха. Заклаха майка ми като животно. Ако не беше Себастиан, щяха да убият и мен. Той ми спаси живота. Възнамерявам да убия Господаря Рал, защото ако не го направя, никога няма да бъда свободна. Той винаги ще изпраща по петите ми преследвачи. Освен че ми спаси живота, Себастиан ми помогна да прозра тази истина. Има и друго, може би дори по-важно от всичко, което ви казах — чувствам се задължена да отмъстя за убийството на майка си. Иначе никога няма да намеря покой.
— Нашето верую е добруването на ближния. Историята ти ме трогна дълбоко. Тя само доказва, че сме прави, като се борим да изкореним от света магията. — Погледът на императора най-сетне се премести върху Себастиан. — Гордея се с теб, задето си помогнал на тази прекрасна млада дама.
Себастиан бе изпаднал в мрачно настроение. Дженсън знаеше, че му става неловко, когато го хвалят. Щеше и се той да се гордее с постиженията си, с положението си. Остави ножа в чинията си.
— Просто си вършех работата, Ваше сиятелство.
— Е, радвам се, че се върна навреме, за да присъстваш на кулминацията на стратегията си — усмихна му се Джаганг.
Себастиан се облегна назад, стиснал халбата си с бира в ръце.
— Няма ли да изчакаме Брат Нарев? Защо да не присъства и той на този финален етап от борбата?
С месестия си пръст Джаганг започна да търкаля една маслина по масата. Мина известно време, преди да отговори, без да вдига глава.
— Нямам никакви новини от Брат Нарев, откакто падна Алтур’Ранг.
Себастиан скочи към масата.
— Какво! Алтур’Ранг е паднал? Как така? Кога?
Дженсън знаеше, че Алтур’Ранг е родината на императора, родният му град. Себастиан и бе споменал, че Брат Нарев и Братството на Ордена са там, в този лъчист град на надеждата за човечеството. Там щял да бъде построен чутовен палат, посветен на Създателя и като символ на обединението на Стария свят.
— Наскоро получихме сведения, че в града нахлули вражески сили. Алтур’Ранг е доста отдалечен, бе откъснат от света. Заради тежката зима новините пристигаха с голямо закъснение. Очаквам скоро да имаме още сведения.