Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— На всички нива в разузнаването се провежда дискретно проучване относно местонахождението ви.
— Та това е нелепо! Официален Вашингтон ме обяви за мъртъв преди толкова години!
— Някой смята, че все още сте жив.
— Онази воняща гадина! — ревна Гуидероне. — Беоулф Агът!
— Което означава Брандън Скофийлд, прав ли съм?
— Дяволски прав си. Къде е той?
— В Лондон, сър.
— Какво стана с нашия човек в Лондон? Беше получил заповед! Убийте кучия син!
— За нас е непонятно, а също и за Амстердам. Нямаме връзка с човека в Лондон.
— Ти чуваш ли се какво говориш?
— Сякаш е изчезнал.
— Какво?
— Всеки достъп до него е блокиран. Използвах всички възможности за достъп оттук, от Лангли, без никакъв успех.
— Какво става, по дяволите?
— Бих искал да мога да ви отговоря, господин Гуидероне.
— Това е дело на онова смрадливо прасе, Орел — мрачно заяви синът на Пастирчето. — Той е в Лондон, а аз съм в Париж, на половин час път със самолет. Кой ще направи първия ход?
— Ако това ще сте вие, сър, трябва да бъдете изключително предпазлив. Него го охраняват денонощно.
— И това е слабото му място, Орел, защото мен никой не ме пази.
Двайсет и девета глава
Брандън Скофийлд, облякъл хавлията с надписа на хотел „Савой“, ядовито крачеше пред прозореца с изглед към Темза. Антония седеше край масата, сервирана от румсървиса, и опустошаваше подноса със закуската, която, според собственото й твърдение, щеше да я принуди да гладува до края на седмицата. Отвън пред основното помещение на апартамента въоръжена охрана от трима наети от МИ-5 бодигардове патрулираше по коридорите. Те прикриваха оръжието си под бели униформи на камериери. Сменяха ги допълнителни наряди, спазващи работното време на персонала на хотела, като по този начин оставаха незабелязани.
— Господин Свински Задник ни е затворил тук като опасни зверове или по-скоро като прокажените от остров Молокай! — сопна се Беоулф Агът. — Поне да беше запазил някой по-просторен апартамент.
— По-големите апартаменти имат повече възможности за достъп. Джоф ти го обясни. Защо да рискува някой да предизвика суматоха и така да проникне при нас?
— Аз пък му обясних, че повечето входове означават и повече изходи — контрира Скофийлд. — Защо сами да ги елиминираме?
— Тук Джефри движи нещата. Отговорността е негова.
— Пак той измисли тая глупост да ни търси когато му хрумне, а ние да не можем да му звъним.
— Телефонните централи по хотелите записват всички външни номера, на които се звъни, за да има контрол върху разходите, пък и той няма намерение да рискува повече с клетъчните телефони заради възможността да бъдат засечени. Не и когато става въпрос за твоята особа.
— Повтарям ти, тук сме като в клетка. По-добре да ни бяха тикнали в затвора!
— Съмнявам се дали там обслужването по стаите е на същото ниво, да не говорим за другите удобства, Брей.
— Не ми се нрави. По-добър бях от тоя задник преди двайсетина години, а и сега съм по-добър.
— И все пак се надявам да признаеш, че твърде много го бива в онова, което върши…
— По-добре от него умея да се грижа за себе си — упорстваше Скофийлд като сърдит застаряващ пубертет. — Познати са ми примери за прекалено усложняване при подсигуряването на свръхсекретни операции. Да не би да си мисли, че истинските камериери по етажите са слепи, неми, а и слабоумни?
— Сигурна съм, че е обмислил този аспект.
Почукване на вратата накара Брей да прекоси стаята.
— Да, кой е?
— Госпожа Дауни… сър — прозвуча колебливият отговор. — Почистване на стаите.
— О, разбира се. — Скофийлд отвори вратата и остана изненадан да види насреща си възрастна жена, чиято висока стройна фигура, изправена стойка и изваяни аристократични черти изобщо не подхождаха на меката светлосиня униформа на камериерките от „Савой“, а и на задължителната прахосмукачка и парцали за бърсане, които носеше. — Влезте — додаде Брей.
— Моля ви, не ставайте — рече госпожа Дауни, като пристъпи в стаята и направи жест към Антония, която тъкмо се надигаше от масата за закуска.
— Не се притеснявайте — отвърна Тони. — Не мога да хапна и залък повече. Можете да изнесете всичко.
— Мога, но няма да го направя. Камериерът ще се погрижи… Бих искала да се представя. Засега името ми е Дауни, госпожа Дороти Дауни… чудесно, вдъхващо доверие име, сама си го избрах… и съм надлежно регистрирана в списъците на работещите в „Савой“, представила съм прекрасни препоръки, които се съхраняват в отдел „почистване по стаите“. Боя се, че това е нелепо; не бих могла и едно легло да оправя според възприетите порядки в хотела, дори от това да зависеше животът ми. Впрочем аз съм криптограф и в момента съм единствената ви връзка със сър Джефри Уотърс.