Кладенецът на възнесението

— Предполагам, че може.

— Религията на кандра е доста сложна по отношение на нашия Отец — продължи ОреСюр. — Дори за нас понякога е трудно да се оправим в нея.

Вин се намръщи.

— ОреСюр? На колко си години?

— На много.

— По-стар от Келсайър?

— Много по-стар. Но не толкова стар, колкото си мислите. Не помня Възнесението.

Вин кимна.

— Защо ми разказваш всичко това?

— Заради първоначалния ви въпрос, господарке. Защо служим на Договора? Кажете ми, ако вие бяхте лорд Владетеля и притежавахте неговата сила, щяхте ли да създадете свои верни слуги, без да ги обвържете по някакъв начин, за да можете да ги контролирате?

Вин кимна, осъзнала за какво става въпрос.

— Нашият Отец изгубил интерес към кандрите след втория век от Възнесението — продължи ОреСюр. — Известно време сме се опитвали да бъдем независими, но както вече ви разказах, сме срещнали неприязънта на хората. Страхът. И някои от тях знаели за нашите слабости. Когато претеглили възможностите, моите предци стигнали до извода, че доброволната служба е за предпочитане пред робството.

„Той ги е създал“ — помисли Вин. Тя по принцип се придържаше към мнението на Келсайър за лорд Владетеля — че е бил по-скоро човек, отколкото божество. Но ако наистина бе създал съвършено нов вид, вероятно в него бе имало и божествена искра.

„Силата на Кладенеца на Възнесението — помисли си тя. — Той я е взел за себе си — но не за дълго. Вероятно се е изчерпала, при това доста бързо. В противен случай защо са ни били нужни армии, за да завладеем света?“

Един първоначален изблик на могъщество, способност да създава, да променя — вероятно и да спасява. Той е прогонил мъглите и след това, по някаква причина, от небето започнали да се сипят сажди. Създал кандра, за да му служат — и вероятно кол осите също. Може би дори е сътворил самите аломанти.

А след това отново станал обикновен човек. Доколкото е възможно. Лорд Владетеля все още притежавал необичайно голяма сила за един аломант и успявал да държи под контрол творенията си — както и да попречи на мъглите да убиват.

Докато Вин не се бе разправила с него. След това колосите започнаха да безчинстват и мъглите се върнаха. Кандрите не са били под негов контрол по това време и затова продължили да живеят постарому. Но той им завещал създаден от него метод за контрол, в случай че му дотрябват. Сигурен способ да ги накара да му служат…

Вин затвори очи и провери аломантичните си сетива. ОреСюр бе казал, че кандрите не могат да бъдат повлияни с аломантия, но тя знаеше още нещо за лорд Владетеля — нещо, което го отличаваше от останалите аломанти. Необичайната му сила му бе позволила да върши неща, които не би трябвало да може.

Неща като да прониква през Медни облаци и да въздейства върху метали в тялото на друг човек. Може би точно по този начин бе контролирал и кандра — тайна, която ОреСюр премълчаваше. Причината да се страхува от Мъглородните.