Кладенецът на възнесението

Вратата се отвори. Вин остана доволна, че реакциите й са наред — тялото й се напрегна и тя машинално посегна към кинжалите. От рязкото движение почувства режеща болка. Никой не влизаше.

Вин се намръщи, все така напрегната, и в този момент през вратата се подаде кучешка глава.

— Господарке? — повика я познат ръмжащ глас.

— ОреСюр? Ти си с ново кучешко тяло!

— Разбира се, господарке — рече ОреСюр и скочи на леглото. — Какво друго да нося?

— Не зная — отвърна Вин и прибра кинжалите под възглавницата. — Когато Елънд ми каза, че поглъщаш ново тяло, си помислих, че ще е човешко. Нали всички видяха как „кучето ми“ умира.

— Така е — потвърди ОреСюр. — Най-лесно ще е да кажете, че сте си взела ново. По-скоро липсата ми би пробудила подозрения.

Вин мълчеше. Въпреки протестите на Сейзед беше облякла блуза и панталон. Роклята й висеше в гардероба в съседната стая. Не беше за нея. Тиндуил грешеше — Вин не можеше да е едновременно Мъглородна и дама. Ужасът, който бе съзряла в очите на заседателите, бе достатъчно доказателство.

— Не беше нужно да вземаш кучешко тяло, ОреСюр — рече тихо Вин. — За мен е по-важно да си доволен.

— Всичко е наред, господарке. Изглежда, свикнах с такова тяло. Реших да го изпробвам още малко, преди да се върна към човешкия си облик.

Вин се засмя. Пак беше избрал овчарка — едър свиреп екземпляр. Окраската беше различна — по-скоро черна, отколкото сива, без бели петна.

— ОреСюр… Благодаря ти за това, което направи за мен.

— Изпълнявах Договора.

— И друг път сме се били заедно. Никога не си бил такъв.

ОреСюр не отговори веднага.

— Вярно е.

— Защо… този път?

— Смятах, че така е редно, господарке.

— Дори ако противоречи на Договора?

— Не съм нарушавал Договора — заяви той твърдо.

— Но ти нападна човек.

— Но не го убих. Тъкмо затова не участваме в битки, за да не причиним смърт на човешко същество. Някои мои побратими смятат, че ако помогнеш на един човек да убие друг, ти също ставаш убиец. Но аз намирам разлика. Не съм направил нищо нередно.

— Ами ако човекът, когото повали, си беше строшил гръбнака?

— Тогава щях да се прибера при своите побратими, за да бъда екзекутиран.

— Значи рискува живота си за моя.

— До известна степен — съгласи се ОреСюр. — Вероятността с действията си да предизвикам нечия смърт бяха малки.

— Все пак ти благодаря.

ОреСюр не отговори.

— Каза „екзекутиран“. Значи ли това, че можеш да бъдеш убит?

— Разбира се, господарке. Ние не сме безсмъртни.

Вин го погледна.

— Не съм казал нищо особено, господарке. Както вече ви предупредих, няма да издам нито една от слабостите на моя род. Достатъчно е да знаете, че те съществуват.

Вин кимна, намръщи се замислено и опря колене до гърдите си. Нещо я безпокоеше, нещо, което бе казал Елънд, нещо, свързано с действията на ОреСюр.

— Но — заговори тя бавно — ти не можеш да бъдеш убит от сабя или копие, нали?

— Точно така — потвърди ОреСюр. — Макар плътта ми да изглежда като вашата и да изпитваме болка, ударите нямат траен ефект върху телата ни.