20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Портос — прошепна д’Артанян, — вижте хубаво тоя свещеник.
— Добре, виждам го — отвърна Портос. — Е, какво?
— На, това е човек!
Портос погледна учудено д’Артанян; ясно беше, че не разбира ни най-малко какво иска да каже приятелят му.
— И така — безмилостно продължи коадюторът, — ваше величество ще вземе съответните мерки. Но предвиждам, че те ще бъдат ужасни и ще раздразнят бунтовниците още повече.
— Е, тогава вие, господин коадютор — иронично каза кралицата, — вие, който имате такава власт над тях и който сте наш приятел, ще ги усмирите с благословиите си.
— Може би ще бъде много късно — възрази Гонди все със същия леден тон, — може би тогава самият аз няма Да имам влияние над тях; а като им върне Брусел, ваше величество ще пресече корена на размирието и ще има право да накаже жестоко всеки по-нататъшен опит за въстание.
— А нима нямам това право? — извика кралицата.
— Ако го имате, възползувайте се от него — отговори Гонди.
— Пусто да остане! — каза д’Артанян на Портос. — такъв характер обичам. Защо той не е министър и защо
аз не Съм негов д’Артанян, вместо да бъда на това нищожество Мазарини! О, пусто и върло, чудеса бихме извършили ние двамата!
— Да — съгласи се Портос.
Кралицата даде знак на двора да се оттегли, с изключение на Мазарини. Гонди се поклони и поиска да излезе с другите.
— Останете, господине — каза кралицата. „Добре — помисли си Гонди, — тя ще отстъпи.“
— Тя ще нареди да го убият — каза д’Артанян на Портос. — Но във всеки случай не аз ще изпълня такава заповед. Напротив, кълна се в бога, ако го нападнат, аз ще се хвърля върху нападателите.
— И аз също — рече Портос.
— Добре — промърмори Мазарини, като сядаше на един стол, — сега ще видим нещо ново.
Кралицата изпрати с поглед излизащите. Когато вратата се затвори след последния, тя се обърна. Виждаше се, че прави невероятни усилия, за да укроти гнева си; вееше си с ветрилото, поднасяше към носа си кутийка с благовоние, ходеше назад-напред. Мазарини седеше на стола и сякаш мислеше. Гонди, който започваше да се безпокои, гледаше изпитателно тапетите, опипваше ризницата под расото си и от време на време Проверяваше дали му е подръка дръжката на един здрав испански нож, скрит под късата му наметка.
— Сега — каза кралицата, като се спря най-после, — сега, когато сме сами, повторете съвета си, господин коадютор.
— Ето го, всемилостива господарке: мека ваше величество се престори, че сте обмислили добре всичко, нека признае публично грешката си — в това е силата на силните правителства, — нека пусне Брусел от затвора и нека го върне на народа.
— О, да се унизя до такава степен? — извика Ана Австрийска. — Кралица ли съм аз или не? Цялата тая сган, тая ревяща тълпа — това поданици ли са ми или не? Нима нямам приятели, гвардия? О, кълна се в света Богородица, както казваше кралица Катерина — продължи тя, като се разпалваше от собствените си думи, — по-скоро
ще удуша със собствените си ръце тоя проклет Брусел, отколкото да им го върна!
И тя се спусна със стиснати юмруци към Гонди, когото в тая минута мразеше, без съмнение, не по-малко от Брусел.
Гонди не се помръдна; нито един мускул на лицето му не трепна; само леденият му поглед се кръстоса като меч с яростния поглед на кралицата.
— С тоя човек е свършено, ако при двора имаше някой Витри, който да влезе сега — каза гасконецът. — Но аз ще убия такъв Витри, преди той да нападне тоя славен прелат, и то без да му мисля! Господин кардиналът Мазарини ще ми бъде безкрайно благодарен за това.
— Шт! — рече Портос. — Слушайте.
— Всемилостива господарке! — извика кардиналът, като улови Ана Австрийска за ръката и я затегли назад. — Всемилостива господарке, какво правите?
После прибави на испански:
— Ана, полудяхте ли? Вие се карате тук като обикновена гражданка, вие, кралицата! Нима не виждате, че в лицето на тоя свещеник прелат, пред вас стои целият парижки народ, който не бива, опасно е да се обижда в тоя момент, и че ако тоя свещеник поиска, след един час вие няма да имате вече корона? Престанете, по-късно, при други обстоятелства, вие ще бъдете твърда и непоколебима, но сега не му е времето; сега ласкайте и бъдете нежна, или вие не сте кралица, а проста жена.
При първите думи, казани от кардинала на испански, Д’Артанян улови ръката на Портос, като я стискаше все по-силно и по-силно; после, когато Мазарини млъкна, той прошепна:
— Портос, не говорете никога пред Мазарини, че зная испански; иначе съм загубен, а и вие също.
— Добре — каза Портос.