Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Не. Не настоявай.
Повървяха известно време, без да продумат. Жозефин хвана Шърли под ръка и се облегна на рамото на приятелката си.
- Защо ми каза преди малко, че си супербогата?
- Така ли ти казах?
- Да. Предложих да ти помогна, ако имаш парични проблеми, и ти ме прекъсна с думите: „Престани, аз съм супербогата.“
- Ето, виждаш ли, Жозефин, кожо опасни стават думите, когато човек се сближи с някого и се отпусне... Когато съм с теб, не внимавам и думите се силят като парченцата на твоята мозайка. Някой ден сама ще откриеш истината... в умивалника на някой петзвезден хотел!
Двете се разсмяха неудържимо.
- Веднага започвам да обикалям умивалниците. Те ще бъдат моето гледане на кафе. Умивалниче, мило умивалниче, открий ми коя е тази жена, която обичам безумно и която се прави на загадъчна?
Шърли не отговори. Жозефин се замисли за това, което каза за думите: че се изплъзват и те разкриват. Онзи ден неволно се смути от вниманието на Филип към нея. „Ако искам да съм честна към себе си, харесвам тази нежност в гласа му.“ Тогава затвори слушалката, изненадана от обзелото я смущение. От този спомен сега се изчерви.
В асансьора, на слабата светлина на плафониерата, Шърли попита:
- За какво мислиш, Жозефин?
Жо поклати глава и отговори:
- За нищо.
На площадката на техния етаж на изтривалката пред вратата на Шърли седеше някакъв мъж, облечен в черно от глава до пети. Видя ги да излизат от кабината и дори не се надигна.
- О, Боже! - прошепна Шърли. Обърна се към Жозефин: -Усмихни се, сякаш всичко е нормално. Говори спокойно, той не знае френски. Можеш ли да вземеш сина ми у вас тази вечер с пре-спиване?
- Няма проблем...
- Ще го издебнеш ли, когато се прибира, за да не звъни на вратата, а направо да остане у вас? Човекът не бива да разбере, че живее с мен, казала съм, че е в пансион.
-Добре...
- Аз ще дойда при теб, след като го отпратя, но дотогава се погрижи за Гари. Не го пускай да се прибере у дома.
Целуна я, стисна я силно за рамото, обърна се към мъжа, който продължаваше да седи на изтривалката, и небрежно подхвърли:
- Ш, 1аск, уЬу сюпЧ уои соте т?7
Гари веднага разбра за какво става дума, когато Жо спомена за мъжа в черно.
- Чантата ми е у мен и оттук направо ще отида на училище утре, кажи на мама да не се безпокои, знам да се пазя.
Докато вечеряха, Зое, заинтригувана, започна да подпитва. Понеже се бе прибрала по-рано от Гари и Ортанс, тя видя човека пред вратата на Шърли.
- Този господин татко ти ли е?
- Зое, престани! - спря я Жо.
- Не може ли да го попитам дали е татко му?
- Не му се говори за това. Не виждаш ли... Остави го на мира.
Зое лапна огретена, задъвка го без особено желание, остави вилицата си и каза натъжена:
- Искам да ти кажа само, че на мен ми е много мъчно за моя татко... По-хубаво си беше, когато живееше с нас... Не е лесно без татко.
- Зое, дразниш ме - възкликна Ортанс.
- Постоянно се боя да не го изядат крокодилите. Крокодилите са лоши...
- Нали не те изядоха това лято - тросна се Ортанс, изнервена.
- Не, ама аз много внимавах.
- В такъв случай си кажи, че и татко много внимава.
- Понякога е разсеян. Понякога стои дълго време и ги гледа в очите... Казва, че тренирал, опитвал се да разбере какво мислят...
- Глупости говориш!
Ортанс се обърна към Гари и го попита дали не иска да спечели малко джобни пари, като участва в модно ревю.
- В Диор търсят за новата колекция високи красиви момчета с романтично излъчване.
Ирис я беше попитала дали няма приятели, които биха се навили.
- Спомена ми за теб... Помниш ли, когато ходихме да я гледаме в студио „Пин ап“? Каза, че си много красив...
- Не съм много сигурен дали искам - заяви Гари. - Не обичам да ми пипат косата и да ме обличат.
- Ще бъде гот! Ще дойда с теб.
- Не, Ортанс, благодаря. Но ми беше приятно да присъствам на фотосесията на Ирис. Искам да стана фотограф.
- Може пак да отидем, ако кажеш. Ще я попитам...
Свършиха с вечерята. Жо раздигна масата, Гари сложи съдовете
в съдомиялната, Ортанс забърса масата, а през това време Зое просълзена мрънкаше: „Искам си моя татко, искам си моя татко.“ Жозефин я гушна и я отнесе в леглото й, преструвайки се, че много й тежи, защото вече е станала толкова голяма, толкова красива, че все едно носи звезда. Зое потърка очи и попита:
- Мамо, наистина ли мислиш, че съм красива?
- Ама разбира се, любов моя, като те гледам, понякога ми се случва да се питам коя е тази красива девойка, която живее тук?
- Толкова красива колкото Ортанс ли?