Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Настаниха ги на масата за почетните гости. На масата на Габор Минар. Когато той се появи, присъстващите, до един станали на крака, го посрещнаха с овации. Не остана и помен от сръдните и злобните подмятания. Неговият филм беше в устата на всички. Прекрасен, върховен, омайващ, странен! Каква сила! Каква режисура! Каква енергия! Жените протягаха умоляващо устни към него. Мъжете ръкопляскаха, високо вдигнали ръце, сякаш да достигнат величието на гения. А той се появи, заобиколен от актьорския екип. Раздърпан великан, брадясал, намъкнал стари прокъсани дънки, кожено яке, ботуши на моторист, с неизменната плетена шапка на главата. Поклони се с усмивка, свали шапката в знак на благодарност. Чорлавата му мазна коса се разпиля, той я прибра припряно, прекоси залата и дойде на тяхната маса с цялата си трупа. Сбутаха се, за да му направят място. Ирис седеше на ръба на стола, устремила лице към него като опъната тетива на лък. Филип я докосна по ръката, тя рязко я издърпа, сякаш я удари ток. Габор Минар поздрави с кимване всеки от сътрапезниците, благодари, че са направили място за хората му. Погледът му се спря на Ирис, той се взря за момент в нея с видимо усилие да си припомни... Ирис тръпнеше в очакване. Насядалите край масата гости се спогледаха учудени и очите им се местеха от нея към него и обратно. Изведнъж Габор възкликна: „Айриш! Айриш!“ Тя стана, прекрасна, усмихната. „МзЬ! Уои! Неге! ШЪеИеуаЪ1е! 8исЬ а юп§ йте!“1 - и отиде при него да го разцелува. Той я притисна силно към себе си. Всички ги гледаха. „Жена ви познава Габор Минар? - обърна се към Филип седящият до него. - Познава го лично?“ „Да - отвърна Филип, който не изпускаше от очи Ирис, за да не изтърве нищо от сценката с ослепителната двойка и любопитните шушукания. - Били са състу-денти в Колумбийския университет.“ Всички присъстващи гледаха как Габор Минар прегръща Ирис Дюпен и я целува. В прегръдките на Габор Ирис се превърна в обект на всеобщо мълчаливо преклонение, сякаш му беше съпруга, сякаш справедливостта най-после беше възтържествувала и грешката бе поправена. А и погледът, който бе отправила към Габор... Филип нямаше никога да го забрави. Поглед на жена, която най-сетне е извървяла пътя, постигнала е целта и се е отпуснала в прегръдките на мъжа си, на единствения си мъж. Големите й сини очи поглъщаха Габор, ръцете й съвсем естествено държаха неговите, а той я прегръщаше силно.
В следващия се извърна към дребна блондинка, съвсем малка женичка с дълга циганска пола и бяла тениска. Малко невзрачна, но красива и усмихната, тя се губеше във великанската му сянка.
„ЕИза... шу У1&“2 - каза той, хвана я за рамото и я представи на Ирис.
Елиза кимна: „Ноу аге уои, шсе *о тее* уои.“3 Ирис я погледна смаяно. „Ти... ти си женен?“ - обърна се тя с разтреперан гласец към великана. „Уе§ апс! I Ьауе 1Ьгее кМз!“4, след което пусна Ирис, сякаш беше някакъв предмет, който за миг бе харесал, и настани жена си до себе си. До масата се бяха приближили други хора, той отново се надигна и продължи да раздава прегръдки със същия устрем и топлота. „Здравей, Джак! Здравей, Тери! Здравей, Робърта!“ Награбваше ги един подир друг, придърпваше ги към гърдите си, създаваше им усещането, че за него са най-важните хора на света, след което ги представяше на жена си, която бе притиснал здраво до себе си. Какво великодушие! Каква сила! - не можеше да не му признае Филип. Същият като филмите си: нехайно-бляскав. Прожектор. Осветява те за миг с най-искрен щедър и неудържим порив, а в следващия отново те запраща в сянката, понеже погледът му вече е насочен другаде. Сякаш ти дарява обичта си, обсипва те с внимание, а после се отплесва и осветява някой друг, изоставил в самота предишния обект.
Ирис се върна на мястото си. Без да продума.
И сега спеше в първа класа на „Ер Франс“. Или се преструваше, че спи. Завръщането ще бъде тежко, реши Филип.
Джон Гудфелоу се беше справил изкусно със задачата. Успя да проследи всяка крачка на Габор Минар, да убеди продуцента му да го накара да дойде в Ню Йорк и да присъства на вечерята във „Уол-дорф“. Снощната среща им коства огромни и продължителни усилия. Бяха им необходими цели две години. Три пъти претърпяха провал: в Кан, Довил и Лос Анджелис. Този човек беше неуловим. Заявяваше, че ще дойде, и в последната минута променяше плановете си и летеше към друга дестилация. За да осигури присъствието му, Джон бе подмамил продуцента и протежето му, обеща им среща с лидера на американската киноиндустрия. На американеца пък обеща, че Габор Минар ще участва в следващия му филм. Грижливо скалъпени лъжи с помощта на грижливо подбрани посредници. Нестабилна кула от измислици. До последната минута не беше сигурно дали птичката ще кацне.