Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
На следващия ден двамата се срещнаха по обяд в бара на хотел „Уолдорф“ и Филип поздрави Джон за отлично свършената работа.
- Не съм виждал друг човек, тожова труден за откриване! - възкликна Джон. - А твърдя, че съм бил свидетел на какво ли не. Той е непрекъснато в движение. Видяхте ли жена му? Красавица! Понякога ми става жал, като я гледам, има изтощен вид. Покрай безбройните контакти, които осъществих, успях да се запозная с нея. Сигурен съм, че й се иска да се установят някъде. Интелигентна жена, познава го отлично, затова го придружава навсякъде. Остава в сянка. Досега в пресата не се е появявала нито една нейна снимка, нито снимка на децата. Малцина знаят, че е женен! Зад поведението му на бохем се крие верен съпруг. Отдаден е на работата си, не се занимава с жени. Или най-много дребна забежка с някоя скриптер-ка или гримьорка след нощна разпивка. Нищо, което да засенчи жена му. Безкрайно я уважава. Обича я. Тя му е опората. Намерил е другото си аз и сигурно ще ви се стори странно, но той е сантиментален. И тя е била актриса, но много скоро е осъзнала, че в двойката им няма място за двама творци. И тя като него е унгарка. И тя като него е космополит. Човек на изкуството. Луда глава и тя, но достатъчно разумна, когато се наложи. Затова е винаги до него. С децата и багажите, с гувернантката, която е като член на семейството. Децата ходят на училище, когато баща им снима някъде или пише сценарий за филм. Говорят всякакви езици, но не съм сигурен, че пишат и четат на тях! Казаха ми, че един от синовете му искал да стане футболист и заради това не се нуждаел от много учене! - той се усмихна и си поръча портокалов сок и кафе. - Някаква друга работа за мен?
- Съжалявам, Джон. Имам само една жена. И не знам докога.
Двамата се засмяха.
- Тя как реагира?
Филип сложи пръст на устните си.
- Нищо. Пълна тишина. Дума не е обелила от снощи.
- Ужасно страдате от тази история, нали?
- Джон, не знаете какво е да живеете в тройка. И то с призрак. Как го беше идеализирала! Струваше й се перфектен: красив, интелигентен, прочут, богат, пленителен, ослепителен...
- Във всеки случай, не и чистоплътен. Наистина е мръсен. Би могъл да направи малко усилие!
- Сега у вас проговаря английския джентълмен с деликатно обоняние. Габор е унгарец, за него душата е важна, а не дали е изпран и огладен!
- Жалко, защото ми харесваше да работя с вас.
- Когато имате път през Париж, обаждайте ми се, ще обядваме заедно. Говоря сериозно, не от гола любезност.
- Знам... започнах да ви опознавам. Вие сте деликатен и верен човек. В началото ми изглеждахте малко... стегнат, старомоден, но всъщност сте човек, към когото се привързваш.
- Благодаря, Джон.
Докато закусваха, си говориха за кино, за Дорис, жената на Джон, която се оплаквала, че не му вижда очите, за децата му, за живота, който водеше. На сбогуване си стиснаха ръце. Филип го проследи с тъжен поглед, докато се отдалечаваше Срещите им на „Роаси“ щяха да му липсват. В тях имаше нещо тайно, което му се нравеше. Засмя се вътрешно, пошегува се със себе си, „и ти си един авантюрист, ти, с безупречно сресаната на път коса“.
Ирис се размърда и изговори нещо насън, което Филип не разбра. Останала й беше още една лъжа, една илюзия, на която да се посвети, нейният роман. „Сигурен съм, че не тя го е написала. Написала го е Жозефин.“ Жозефин. Беше й се обадил преди полета до Ню Йорк да му преведе един договор и тя много любезно бе отказала. „Налага се да се заема отново с моя ДТ.“ - „Какво е ДТ?“ Разтълкува му го: дисертационен труд. „Защо отново? Да не си го изоставила?“ Тя помълча, след което каза: „Ти винаги си много внимателен, Филип! Трябва предпазливо да изговарям всяка дума, опасен си.“ - „Внимателен съм само с хората, които обичам, Жо ...“ Настъпи неловко мълчание. Нейната непохватност се бе превърнала в прекрасен чар, забулен в тайнственост. Мълчанията й вече говореха не за объркване, а за проницателност. Тя му липсваше. Изпитваше все по-силно желание да говори с нея и да споделя. Случваше се да набере номера й, но затваряше, преди да чуе сигнала.
Погледна спящата красавица на съседната седалка и прецени, че любовта му с Ирис скоро ще приключи и че ще му се наложи да уреди въпроса така, че да не загуби Александър. Щеше ли тя да се бори, за да си го вземе? Не беше много сигурен...
- Ама и ти, никога няма да престанеш да ме учудваш! Забиваш глава в умивалника и цялото ти минало изплува! Ей така, хоп! Магическата мивка!