Жълтите очи на крокодилите

Неделя вечер. Самолетът за Париж току-що бе излетял от летище „Кенеди“ и Филип наблюдаваше жена си, излегнала се на съседната седалка. Почти не си бяха проговорили от снощната вечеря в „Уолдорф Астория“. Галавечерята по случай закриването на нюйоркския филмов фестивал. Събудиха се късно тази сутрин, закусиха в мълчание. Филип се обърна към нея: „Днес трябва да се видя с двама души, хайде да се срещнем в пет часа в хотела и да тръгнем за летището. Иди по магазините, разходи се, времето е хубаво.“ Тя не отговори, истинска каменна статуя, загърната в голямата бяла хотелска хавлия. Сините й очи се взираха в пространството, финият й крак се полюшваше. Той й остави пари за таксита и за музеите. „Отворени са в неделя, възползвай се.“ Обърна се и излезе, без да дочака отговора й. Вечерта кола ги закара до летището. Две места първа класа до летище „Роаси - Шарл дьо Гол“. Още с настаняването тя помоли стюардесата да не я буди. Сложи си маска на очите и се обърна към него: „Нали няма да се засегнеш, ако поспя, направо съм скапана. Никога повече няма да летя само за един уикенд.“

И той сега я наблюдаваше как спи. Затворила големите си сини очи, тя беше като всяка елегантна дама в първа класа, загърната с удобната завивка. Знаеше, че не спи. Сигурно в ума й се въртяха събитията от предния ден.

„Знам всичко, Ирис - изкушаваше се да й каже. - Знам всичко, тъй като лично аз го организирах.“

Пристигането в Манхатън. Голямата лимузина, която ги откара до хотела. Тя бърбореше като малко момиченце, дивеше се на ясния ноемврийски ден, стискаше ръката на Филип, сочеше му някоя реклама, някоя къща с причудлива архитектура. В хотела се нахвърли на вестниците, на страницата с културната програма. Съобщаваха за пристигането на Габор Минар, „големия европейски режисьор, с когото всички актриси мечтаят да снимат. В биографията му липсва единствено договор с някоя от водещите американски филмови компании, за да се превърне в господар на съвременното кино“, пишеше „Ню Йорк Таймс“, но добавяше, че било въпрос на време. „Шушука се, че имал уговорена среща с Джо Шренкел.“ Тя четеше статиите от край до край, едва вдигаше глава, за да отговаря на въпросите му. „Кои филми искаш да гледаш?“ - попита той, прелиствайки програмата на фестивала. Тя отговори безучастно: „Ти избирай, имам ти доверие“ - и му се усмихна разсеяно. В събота обядваха в „Бернарден“ с приятели, долетели от Париж като тях. Ирис казваше „да“, „не“, потвърждаваше: „хубава идея“, но Филип чувстваше, че е напрегната и устремена към единствената си цел -срещата с Габор. Първата вечер, докато се приготвяше за прожекцията, смени три тоалета, три чифта обици, три чанти. Прекалено елегантно, подсказваха смръщените й вежди, прекалено буржоазно, прекалено официално. След прожекцията на филма Габор Минар не се появи. Трябваше да присъства, да произнесе слово, да отговаря на въпросите на публиката. Когато лампите светнаха, един от организаторите обяви, че нямало да дойде. От устата на присъстващите се изтръгна възглас на разочарование. На другата сутрин се разбра, че се забавлявал цяла нощ в джаз клуб в Харлем. „На него не може да се разчита - заяви разочаровано един продуцент. - Принудени сме да се съобразяваме с неговите капризи.“ „Може би затова прави толкова силни филми“ - отбеляза друг. Това стана по време на закуската. Единствената тема на разговор бе отсъствието на Габор Минар. Следобед присъстваха на други прожекции. Седнала до Филип, Ирис се въртеше на стола си, вцепеняваше се, когато някой закъснял зрител сядаше пред тях. Той чувстваше как цялата се напряга с надежда да зърне Габор. Не смееше да сложи ръка върху нейната от страх да не подскочи - беше натегната като пружина. Вечерта пак се приготви. И пак смени няколко рокли, няколко чифта обувки, оглеждаше се неуверено, притеснението й растеше, пробваше различни бижута, все не налучкваше най-доброто. За тогава бе насрочена галавечерята. Той трябваше да се появи. Беше почетният гост. Избра виолетова вечерна рокля от тафта, която подчертаваше очите й, дългата й шия, грациозния й силует. Наблюдавайки я, Филип си каза, че прилича на лиана с дълбоки сини очи. На излизане от стаята си затананика и изтича към асансьора, развяла роклята си.