Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Кълна ти се, че беше точно както ти го разказах. Трябва да си призная обаче, че от известно време нещата бяха започнали да се разплитат малко по малко, паметта ми наместваше едно по едно парченцата на мозайката, но все още липсваше най-важното, ос-новното, което да ги осмисли...
- УЬа1 а ЬйсЬ, уоиг тоШег!5 Знаеш ли, че неоказването на помощ на лице, изложено на опасност, е подсъдно?
- Какво според теб е трябвало да направи? Можела е да спаси само една от нас. Избрала е Ирис...
- На всичко отгоре я защитаваш.
- Не й се сърдя. Все ми е тая. Нали се спасих...
- Да, но на каква цена!
- Станах по-силна, откакто се освободих от миналото. Това е дар от небесата, повярвай ми...
- Престани да ми говориш за небесата.
- Убедена съм, че имам ангел пазител, който бди над мен...
- Какво правеше този твой ангел през последните години? Шиеше си нови крила?
- Научи ме на търпение, упоритост, постоянство, даде ми смелост да напиша книгата, даде ми парите от книгата, които ме измъкнаха от ежедневните ми тревоги. Обичам си го моя ангел пазител. Случайно да имаш нужда от пари? Защото сега, след като се очертава да стана много богата, не ми се ще да стана скъперница!
- Престани, аз съм супербогата - Шърли сви рамене, нервно кръстоса и прекръстоса крака.
Бяха във фризьорския салон, за да повторят процедурата с кичурите. Главите им бяха оплетени в нишки сребристо фолио, сякаш бяха коледни елхи.
- Продължаваш ли да си говориш със звездите?
- Говоря си направо с Бог, когато говоря с тях... Когато имам някакъв проблем, го моля да ми помогне, да ми даде сили и той го прави. Винаги ми отговаря.
- Жо, тая работа не ми харесва...
- Шърли, много съм си добре. Не се притеснявай за мен.
- Говориш странни работи. Лука се прави, че не те познава, ти се паникьосваш, пъхаш си главата под водата в умивалника и изплуваш, излекувана от стара травма. Да не се вземаш за Бернадет Субиру?6
Жозефин въздъхна и каза:
- Лука се прави, че не ме познава, аз решавам да умра, изживявам отново трагичната случка от детството си, когато майка ми ме изостави, и слепвам парченцата. Това е моята версия.
- Във всеки случай този тип, надявам се, няма да има наглостта да те търси отново.
- Жалко, защото си мислех, че съм влюбена. Толкова ми беше добре с него. Не ми се беше случвало след... Антоан!
- Имаш ли новини от Антоан?
- Изпраща имейли на момичетата. Все същите крокодилски истории. Поне получава заплата и е започнал да си изплаща заема. Този човек не живее в реалния живот, а сънува с отворени очи.
- Някой ден ще се блъсне в някоя стена.
- Не му го пожелавам. Но поне Милен е с него...
- Ама и тая излезе кремък! Харесва ми въпреки всичко...
- И на мен. Вече изобщо не го ревнувам...
Още малко, и щяха да започнат да превъзнасят Милен, но дойдоха да ги повикат, за да им махнат коледните украси от главите. Отидоха с бърза крачка в стаята с умивалниците и мълчаливо отметнаха назад глави, в които се гонеха без ред и посока всякакви мисли.
Жозефин настоя тя да плати. Шърли отказа. Спречкаха се на касата пред развеселения поглед на Дьониз. Накрая Жо се наложи.
Излязоха и се заоглеждаха доволни във витрините на магазините, взаимно си правеха комплименти.
- Спомняш ли си как преди година ме замъкна насила да си направя кичури... После ни нападнаха на тази улица...
- Аз те защитих!
- Бях смаяна от силата ти. Шърли, моля те, разкрий ми тайната си... Само за това си мисля непрекъснато, мира нямам.
- Питай Господ, той ще ти отговори.
- Недей да се шегуваш с Бог! Не, ти ми кажи. Аз ти казвам всичко, споделям непрекъснато, а ти упорито мълчиш. Пораснах, ти самата твърдиш, че съм се променила. Сега вече можеш да ми кажеш.
Шърли се обърна към Жозефин и я погледна строго.
- Не става дума само за мен. Поставям под заплаха други хора. И като казвам заплаха, имам предвид голяма опасност, бедствия, земетресения...
- Човек не може да живее постоянно с някаква тайна.
- Аз мога, и то идеално. Виж, Жо, не искай от мен невъзможни неща...
- Няма да запазя тайна, която Гари премълчава от толкова време? Толкова слаба ли ти се струвам? Виж колко ми помогна това, че ти знаеше за книгата...
- Аз нямам нужда от помощ, живея с това нещо, откакто се помня, от малко момиче. Възпитана съм с тази тайна. Такава съм по природа...
- Станаха осем години, откакто те познавам. Досега никой не ми е опрял ножа до гърлото и не ме е разпитвал за теб.
-Вярно...
- Тогава?