Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Ох, душко! Така те чаках! Да знаеш...
Жозиан се стегна и подхвърли:
- Единственото, което не ми дава мира, е, че не сподели с мен, че нищо не ми каза за плановете си...
Марсел понечи да отговори, но тя му запуши устата с малката си розова, пухкава ръка.
- Заради Шавал, нали? Беше те шубе, че ще му снеса информацията?
Марсел въздъхна:
- Да, и съжалявам, душко, трябваше да ти разкрия душата си, но нещо ме препъна!
- Няма страшно. Забравяме всичко. Тръгваме на чисто, от нулата. Само повече не ми погаждай номера с липсата на доверие...
- Никога вече...
Той бръкна в джоба си и извади връзката с ключовете от апартамента.
- Това е за нас. Всичко е натъкмено, подредено, олизано. Липсват само пердетата в спалнята... Колебаех се какъв цвят да избера. Не исках да получиш колики от десена...
Жозиан грабна ключовете и ги преброи.
- Хубави, тежки ключове, отлична направа... Ключовете за рая! И къде живеем?
- Съвсем наблизо, точно отсреща. Така няма да ми се налага да бия път, че да прескоча и да ти запретна полите, да си гукаме и да гледаме как се развива малкият... - той сложи ръка върху корема на Жозиан и очите му се насълзиха. - Мърда ли вече?
- Подскача като колоездач, дето се е откъснал от колоната на Тур дьо Франс. Чакай да видиш, така силно ще те ритне, че ще ти счупи китката. Огън момче е Младши!
- Като татко си - изрепчи се Марсел и поразтри корема й с надеждата Младши да се събуди. - Може ли да му поприказвам?
- Даже е препоръчително. За начало му се представи. Дълго време ти бях бясна и не съм му говорила много за теб.
- Охо! Надявам се, че не си му казала лоши неща за мен...
- Не. Избягвах темата, но вътрешно бях ядосана, а нали ги знаеш децата - надушват всичко! Та се налага да се сдобрите...
Пред очите на Жинет, която бе избрала точно този момент да влезе в стаята, се разкри странна гледка: застанал на колене пред Жозиан, Марсел говореше на корема й.
- Младши, аз съм, татко ти... - гласът му стана хриплив и той се свлече на пода, разтърсен от ридания. - Боже! От трийсет години го чакам този момент, от трийсет! Дали ще ти говоря, Младши? Толкова ще ти говоря, че направо ще те побъркам от приказки! Аз съм най-големият щастливец, така да знаеш, Жозиан...
Жозиан направи знак на Жинет да дойде след малко. Тя се измъкна безшумно, оставяйки двамата ужасни родители да се нарад-ват, че отново са заедно.
Жозефин вече ходеше в друга библиотека. Не й беше много удобно, но се примири. Там поне нямаше опасност да налети на Лука, равнодушния красавец. Така го наричаше, когато изникнеше в мислите й. Заслужаваше си да сменя два рейса, да чака нервно № 174, след като е слязла от № 163, и да се прибира по-късно вкъщи.
Пътуваше права в 174, притисната от едната страна от бебешка количка, чиято дръжка почти й се забиваше в корема, от другата от африканка с шарена роба, която й танцуваше по краката, когато телефонът й звънна. Извади го от чантата си.
- Жозефин, Лука се обажда...
Тя онемя.
- Жозефин?
- Да - измънка тя.
- Аз съм, Лука. Къде сте?
- В рейс сто седемдесет и четири...
- Жозефин, трябва да говоря с вас.
- Не мисля, че...
- Слезте на следващата спирка, ще ви чакам там.
-Но...
- Имам да ви казвам нещо много важно. Ще ви обясня. Коя е спирката?
Тя прошепна:
- „Анри Барбюс“.
- Ще ви чакам. - И затвори.
Жозефин беше смаяна. За пръв път чуваше Лука да говори с такъв заповеднически тон. Не беше много сигурна, че желае да го вижда. Бе изтрила номера му от мобилния си.
Срещнаха се на спирката. Лука я хвана за ръка, поведе я решително и потърси с поглед кафене, където да седнат. Набеляза си го, стисна ръката й още по-силно, за да не се отскубне. Вървеше с широка крачка, тя ситнеше след него, за да го догонва.
Той си свали дъфела, поръча кафе, кимна рязко към Жозефин, осведоми се мълчаливо какво иска да поръча и след като сервитьорът се оттегли, скръсти ръце и с едва сдържан гняв попита: