Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
О, Господи, колко ли време оставаше до зазоряване? Трябваше да се махне оттук. Но как щеше...
Плановете му за бягство бяха рязко прекъснати. Всъщност най-неочаквано всичките му мисловни процеси спряха, напълно заглушени от гласа на инстинкта.
Това обаче не беше бойният му инстинкт, а онзи собственически мъжки импулс, който никога не се бе проявявал у него; същият, за който бе чувал, чел и виждал с очите си, и от който смяташе, че е успял да се изолира. Онова, което го пробуди, беше миризмата, изпълнила изведнъж ноздрите му. Миризмата на мъж, който иска да прави секс... с жената, с неговия хирург.
„Моя!"
Думата изникна сякаш от нищото, а заедно с нея се събуди и неустоимо желание да убива. Толкова беше вбесен, че успя да отвори очи.
Завъртя глава на една страна и видя висока жена с късо подстригана руса коса и очила без рамки. Не носеше грим, нито обици. Върху бялата й престилка с наклонени черни букви пишеше „Д-р Джейн Уиткъм, Хирургия".
-Мани - тъкмо казваше тя, - да не си полудял?
Ви премести поглед към тъмнокос мъж, също с бяла престилка, върху която пишеше „Д-р Мануел Манело, Началник отдел Хирургия".
-Ни най-малко - отвърна мъжът; гласът му беше дълбок и властен, очите му не се откъсваха от докторката на Ви. - И прекрасно знам какво искам.
„Моя - помисли си Ви. - Не твоя. Моя. "
-Непрекъснато се караме, Мани.
-Знам - ухили се копелето. - И това ми харесва. Никой освен теб не се осмелява да ми се опълчи,
Горната устна на Ви се повдигна, оголвайки зъбите му, от гърдите му се откъсна ниско ръмжене, а в мозъка му, като граната с изваден предпазител, се затъркаля все същата дума: моя!
Мъжът с бялата престилка погледна надолу и на лицето му се появи изненада.
-Исусе! Я виж, той е буден!
„Буден съм и още как! - помисли си Ви. - И ако я докоснеш дори с пръст, ще ти отхапя шибаната ръка до рамото!"
Джейн Уиткъм погледна към своя пациент. Колкото и да беше невероятно и въпреки успокоителните, с които го бяха натъпкали, очите му бяха широко отворени и се взираха будно от суровото му, покрито с татуировки лице.
Господи... тези очи! Никога досега не беше виждала нещо подобно. Тъмносин ореол обрамчваше неестествено белите ириси, от които, Джейн бе готова да се закълне, струеше светлина.
Не, това изобщо не бе нормално, помисли си тя. Начинът, по който той я гледаше, не беше нормален. Не беше нормално и сърцето с шест камери, което биеше в гърдите му. Дългите кучешки зъби в устата му също не бяха нормални.
Заключението й за всички тези аномалии беше инстинктив-
446
ДЖ. Р. УОРД
ОСВОБОДЕНА ЛЮБОВ (ОТКЪС)
447
но, но въпреки това й се струваше по-неопровержимо и от най-сигурния факт. Пациентът й не беше човек.
Само че това беше абсурдно, нали? Дали не оставяше въображението си да вземе връх над здравия разум? Не че имаше особено значение. Щом пациентът й се оправеше, тя и останалите лекари в болницата щяха да го подложат на всички възможни изследвания и тестове, това поне беше сигурно.
-Е, ще те оставя да се погрижиш за него - каза Мани. - Помисли си за онова, за което говорихме.
Вратата се затвори зад гърба му и като поклати глава, Джейн насочи вниманието си към мъжа в леглото. Той отвърна на погледа й и въпреки че бе излязъл от операция само преди два часа и все още бе интубиран, имаше странно застрашителен вид.
Как, по дяволите, изобщо беше в съзнание?
-Чувате ли ме? - каза Джейн. - Кимнете, ако ме чувате. Ръката му, онази с татуировките, се вдигна към гърлото му и
задърпа тръбата, която излизаше от гърлото му.
-Не, недейте. Тръбата остава! - Джейн се наведе, за да му попречи, и той рязко отдръпна ръка, толкова далеч от нея, колкото му беше възможно. - Точно така. Не ме карайте да ви завържа за леглото.
При тази заплаха очите на пациента се разшириха от ужас, а масивното му тяло затрепери. Устните му замърдаха отчаяно, сякаш се опитваше да изкрещи, но тръбата в гърлото му пречеше.
По някаква необяснима причина страхът му я развълнува. Може би, защото в погледа му имаше нещо животинско, приличаше на вълк със заклещена в капан лапа, който сякаш казва: Помогни ми и може би няма да те убия, когато ме освободиш.