Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Когато примига няколко пъти и се огледа наоколо, видя, че се намира пред стена от черен мрамор, върху която бяха издълбани имена на Древния език. Господи, трябва да бяха стотици! Поразен от гледката, Бъч се надигна и с усилие се изправи на крака. Олюля се, но успя да запази равновесие, преди да е докоснал онова, което от само себе си знаеше, че е свещено.
Докато съзерцаваше имената пред себе си, Бъч почувства, че са дело на една ръка - всеки символ беше направен с едно и също грижливо и любящо старание.
Вишъс. Беше ги Издялал Вишъс. Бъч не знаеше откъде е сигурен. .. не, всъщност знаеше. Сега в главата му отекваше нещо като ехо от живота на неговите... братя? Да, всички тези вампири, чиито имена виждаше пред себе си, бяха негови братя и сега той познаваше всеки от тях.
Широко отворени, очите на Бъч се плъзгаха по редиците с имена, докато не стигнаха до края им. До последното име. Неговото?
Зад гърба му се разнесе ръкопляскане и той погледна през рамо. Братята отново бяха облекли робите си, ала качулките им бяха свалени. Те до един сияеха, дори лицето на Зейдист грееше.
-Да, това е твоето име - каза Рот. - От днес ти си воинът от Братството на черния кинжал Дистройър, потомък на Рот, син на Рот.
-Но за нас винаги ще си останеш Бъч - обади се Рейдж.
-Коравото копеле. Разтропаното копеле. Нахалното копеле. Според случая.
-Май трябваше да го кръстим Копеле - подхвърли Зейдист.
-Имаш право.
Те се разсмяха, а Вишъс подаде на Бъч робата му.
-Заповядай - каза той, без да среща погледа му.
Бъч пое дрехата. Не искаше Ви да се отдалечи, затова го повика, тихо, но настойчиво: -Ви?
Веждите на Вишъс се повдигнаха, но диамантените му очи си останаха извърнати.
-Вишъс? Хайде де, човече. Рано или късно ще трябва да ме погледнеш. Ви...
Гърдите на Вишъс се повдигнаха и той бавно обърна поглед към Бъч. Последва един напрегнат миг, после Ви протегна ръка и оправи разпятието на Бъч, така че то отново почиваше върху гърдите му.
-Справи се добре, ченге. Поздравления.
-Благодаря, че ме предложи... трейнър - отвърна Бъч и когато видя пламъка, проблеснал за миг в очите на Ви, добави:
-Да, проверих какво означава. „Многообичан приятел" ти подхожда съвършено.
Ви се изчерви. Прокашля се.
-Много добре, ченге... много добре - промърмори той и се отдалечи.
Бъч облече робата си и погледът му падна върху гърдите му. Кръглият белег от лявата страна беше запечатан завинаги върху кожата му, също като белезите на останалите от Братството. Символ на това, че отсега нататък бяха свързани завинаги.
Прокара пръсти по вече зарасналата рана и върху лъскавия под се посипаха зрънца сол. След това погледна към стената и се доближи. Приклекна и докосна въздуха над името си. Неговото ново име.
„Това е истинското ми рождение - помисли си той. -Дистройър, потомък на Рот, син на Рот. "
Очите му се замъглиха и той запримигва, но се оказа безсилен срещу сълзите, които се стекоха по бузите му. Побърза да ги изтрие с ръкав и в този миг усети ръце върху раменете си. Братята... неговите братя го бяха наобиколили и той буквално усещаше присъствието им.
Плът от плътта му. Така, както той бе плът от плътта им.
Рот се прокашля и въпреки това, когато проговори, гласът му беше необичайно дрезгав:
- Ти си първият, когото въвеждаме в Братството от седемдесет и пет години насам. Ти... ти си достоен за кръвта, която споделяме, Бъч.
Бъч наведе глава и се разрида открито, но не от щастие, както сигурно предположиха другите.
Плачеше заради празнотата, която усещаше.
Защото, колкото и прекрасно да беше всичко това, той се чувстваше празен.
Без жена, с която да сподели живота си, той бе като решето, през което изтичаха всички събития. Не беше в състояние да задържи дори въздуха.
Живееше, но всъщност не беше жив.
ДОКАТО СЕ ПРИБИРАХА В ИМЕНИЕТО, ВСИЧКИ ПРЕЛИВАХА ОТ енергия и си бъбреха въодушевено в колата - Рейдж ръсеше щуротии, както обикновено, а Рот се смееше. Много скоро се включи и Ви и не след дълго всички започнаха да си разменят закачки. Точно както правят истинските братя. Бъч се отпусна на седалката си. Ясно усещаше, че завръщането у дома, също както и церемонията преди малко, е повод за голяма радост за братята. И макар самият той да не беше в състояние да я сподели, беше му приятно да ги вижда така весели.
Паркираха в двора и щом слязоха от колата, вратата на имението се отвори широко. Братята образуваха полукръг зад Бъч и под звуците на техния напев, всички влязоха в пъстрия вестибюл. Посрещнаха ги с възторжени овации. Вътре ги очакваха двайсетимата догени, а пред тях, облечени в спиращи дъха рокли, стояха трите жени, които живееха в имението. Бет беше с кървавочервената рокля, с която се бе омъжила, Мери носеше тъмносиньо, а дрехата на Бела беше от някаква блестяща сребриста материя.