Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Бет беше поръчала да ги изработят. Една за Мери. Една за Бела. Една за Мариса. И една за нея самата. Значението на кинжала се разбираше от само себе си, а бялата сова символизираше Скрайб Върджин и техните молитви към нея да съхрани мъжете им.
Братството беше едно цяло, могъща сила за добро в техния свят. Точно такива бяха и техните жени. Едно цяло. Могъща сила за добро в техния свят.
Свързани така здраво, както и техните воини.
Бъч вдигна глава и я погледна с обожание. Сега, когато церемонията беше отминала, а името й бе вдълбано върху гърба му, тя имаше власт над тялото му както по силата на закона, така и по силата на инстинкта, контрол, който той й бе отстъпил безрезервно и с огромна обич. Бъч й принадлежеше телом и духом и глимерата се беше оказала права - истинското обвързване бе нещо прекрасно.
Единственото, за което тези глупаци бяха прави.
-Мариса, искам да те запозная с един човек, става ли?
-Разбира се. Сега ли?
-Не, утре вечер.
-Добре. С кого...
Бъч я целуна.
-Ще видиш.
Загледана в лешниковите му очи, Мариса отметна гъстата тъмна коса от челото му и прокара пръсти по веждите му. Проследи неравната извивка на многократно чупения му нос. Лекичко докосна нащърбения му зъб.
-Малко съм поочукан, а? - подхвърли Бъч. - Но знаеш ли, с някоя и друга пластична операция и една-две коронки, мога да изглеждам не по-зле от Рейдж.
Мариса хвърли поглед към статуетката на бюрото и се замисли за живота си. И за живота на Бъч.
После поклати глава и се наведе напред, за да го целуне.
-Не бих променила нищо в теб. Нищичко.
Епилог
ДЖОЙС 0'НИЙЛ РАФЪРТИ ВЛЕЗЕ В СТАРЧЕСКИЯ ДОМ ЗАБЪРЗА-на и в отвратително настроение. Малкият Шон беше повръщал цяла нощ, а после им се беше наложило да чакат три часа, преди педиатърът да ги вмести в натоварения си график. На всичкото отгоре Майк се беше обадил, за да й каже, че ще трябва да работи до късно и няма да може да мине през супермаркета на път за вкъщи, а у тях нямаше абсолютно нищо за ядене.
Джойс намести Шон по-удобно и забърза през коридорите, проправяйки си път между колички за разнасяне на храна и инвалидни столове. Поне Шон най-сетне беше заспал, а и от часове не беше повръщал. Да се оправя едновременно с майка си и с ревящо болно бебе, беше свръх силите на Джойс, особено след ден като днешния.
Тя почука на вратата на майка си и влезе. Одел седеше в леглото и прелистваше „Рийдърс Дайджест".
- Здравей, мамо, как си?
Джойс отиде до прозореца и седна на тапицираното с изкуствена кожа кресло. То изскърца под нея, също като Шон, който се събуди точно в този момент.
-Добре съм - отвърна Одел с мила усмивка. Празните й очи приличаха на две черни топчета.
Джойс погледна часовника си. Щеше да остане десет минути, а след това щеше да мине през супермаркета на път за вкъщи.
-Миналата нощ имах посещение.
И щеше да накупи храна поне за една седмица напред.
-Така ли, мамо? Кой беше?
-Брат ти.
-Теди е бил тук?
-Бъч.
Джойс се вцепени. После реши, че майка й халюцинира.
-Това е прекрасно, мамо.
-Дойде, когато наоколо вече нямаше никого. След като се беше стъмнило. Доведе и жена си. Толкова е красива. Бъч каза, че ще се венчаят в църква. Те вече са женени, но е било според традициите на нейната религия. Интересно... така и не разбрах каква е тя. Може би лутеранство?
Определено халюцинираше.
-Това е прекрасно, мамо.
-Сега изглежда точно като баща си.
-Така ли? Аз мислех, че Бъч е единственият, който не прилича на татко.
-Изглежда като своя баща. Не вашия. Джойс се намръщи.
-Моля?
Майка й погледна през прозореца и по лицето й плъзна замечтано изражение.
-Разказвала ли съм ти за снежната буря през шейсет и девета?
-Мамо, говорехме за Бъч...
-Бяхме затрупани и трябваше да останем в болницата, сестри и лекари заедно. Никой не можеше нито да излезе, нито да влезе. Останах там цели два дена. Господи, как само се разсърди баща ти, задето трябваше да се грижи за децата без мен!
Изведнъж погледът на Одел се проясни и тя сякаш се подмлади.
-Имаше един хирург. О, той беше толкова... толкова различен от всички останали. Беше началник на хирургичното отделение. Беше много важен. Той беше... красив и различен. И доста плашещ. Очите му... още ги виждам насън.
Въодушевлението на Одел се стопи така неочаквано, както се беше появило.
-Аз бях лоша. Много лоша съпруга.
-Мамо - поклати глава Джойс. - За какво говориш? По набръчканото лице на Одел се застичаха сълзи.