Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Макар да не си достоен, ти искаш да станеш такъв тази нощ. Кимни с глава.
Бъч се подчини.
-Кажи, че искаш да станеш достоен.
-Искам да стана достоен.
Нов възглас на Древния език - този път на насърчение. Рот продължи:
-Има само един начин да бъдеш достоен, единственият правилен начин. Да станеш плът от плътта ни. Кимни с глава.
Бъч се подчини.
-Кажи, че искаш да бъдеш плът от плътта ни.
-Искам да бъда плът от плътта ви.
Братята подхванаха нисък напев и на Бъч му се стори, че са застанали в редица пред и зад него. Без никакво предупреждение те започнаха да се движат напред и назад, напред и назад, в ритъма на мощните си гласове. Бъч се опита да влезе в такт и се бутна в някого пред себе си, най-вероятно - Фюри, ако се съдеше по едва доловимото ухание на червен дим. Миг по-късно някой отзад се бутна в него. Вишъс. Бъч беше сигурен, без сам да знае откъде. По дяволите, щеше да оплеска цялата церемония...
И тогава то се случи. Тялото му някак си намери ритъма и ето че той се движеше заедно с тях. Те се сляха с напева и с движението, напред, назад, наляво, надясно, сякаш не мускулите, а гласовете им местеха краката им.
Изведнъж се разнесе акустична експлозия, звуците на напева сякаш се разпаднаха на хиляди парчета, които се устремиха високо нагоре и като полетяха в различни посоки, отново се сляха - явно бяха влезли в огромно помещение.
Някой сложи длан върху рамото на Бъч и той се закова на място.
Напевът спря отведнъж и след като отекна няколко пъти, постепенно заглъхна.
Бъч усети, че го улавят за ръка и го повеждат напред.
-Стъпала - разнесе се гласът на Вишъс от едната му страна. Бъч залитна леко, но бързо си възвърна равновесието и пое
нагоре. Когато изкачиха стъпалата, Ви му помогна да застане, където трябва, нагласявайки тялото му в правилната позиция. Бъч имаше чувството, че стои досами нещо масивно, струваше му се, че пръстите на краката му докосват някаква стена.
В настъпилата тишина по носа му се стече капка пот и тупна върху гладкия под, точно между краката му.
Ви стисна рамото му, сякаш за да му вдъхне увереност.
-Кой предлага този мъж? - разнесе се гласът на Скрайб Върджин.
-Аз, Вишъс, син на воина от Братството на черния кинжал, известен като Бладлетър.
-Кой го отхвърля? Мълчание. Слава Богу.
Гласът на Скрайб Върджин се извиси, изпълни всеки сантиметър от пространството около тях, докато накрая единственото, което Бъч чуваше, бяха нейните думи.
-Въз основа на заявеното от Рот, син на Рот и по предложение на Вишъс, син на воина, известен като Бладлетър, обявявам мъжа пред себе си, Бъч 0'Нийл, потомък на Рот, син на Рот, за достоен претендент за членство в Братството на черния кинжал. По свое усмотрение и по силата на властта, която имам, в името на опазването на расата, разрешавам да бъде пренебрегнато правилото за майчината линия. Може да започнете.
-Обърнете го - проговори Рот. - Съблечете го.
Бъч усети как го завъртат. Вишъс свали робата му, премести разпятието, така че да пада върху гърба му, и отстъпи назад.
-Вдигни очи - нареди Рот.
Бъч се подчини и дъхът му спря.
Намираше се върху подиум от черен мрамор, обърнат към подземна пещера, осветена от стотици черни свещи. Пред него имаше олтар, върху два масивни скални блока беше закрепен огромен каменен трегер, а отгоре му имаше... череп. От другата му страна стоеше Братството на черния кинжал в цялото си великолепие - петима мъжки вампири с тържествени лица и силни тела.
Рот излезе напред и се доближи до олтара.
-Отстъпи назад и се улови за клиновете!
Бъч се подчини и опря гръб в гладката каменна стена, а пръстите му се сключиха около две солидни дръжки.
Рот вдигна ръка и Бъч видя, че дланта му, здраво стиснала черен кинжал, е облечена в сребърна ръкавица с шипове на кокал-четата. Той заби острието малко над китката си и протегна ръка над черепа, върху който беше поставена сребърна чаша. Кръвта, която изтече от раната, се събра в чашата като миниатюрно алено езерце, което улови светлината на свещите и я отрази.
-Моята плът - каза Рот и след като близна раната си, за да я затвори, остави кинжала и пристъпи към Бъч.
Който преглътна мъчително.
Рот отметна главата му назад и впи зъби във врата му. Мощен спазъм разтърси тялото на Бъч и той трябваше да стисне челюсти, за да не изкрещи. Вкопчи се в двете дръжки толкова силно, че от напрежение китките му едва не се строшиха. Най-сетне Рот отстъпи назад и избърса уста.
-Твоята плът - каза той със свирепа усмивка и замахна, свил в юмрук ръката с ръкавицата.