Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Мъчителна болка стисна гърдите на Бъч при вида на трите жени - толкова силно копнееше Мариса също да е тук. Тъкмо се канеше да се скрие в Дупката като последен страхливец, когато морето от тела се раздели и...
...разкри Мариса, облечена в рокля с прасковен цвят, толкова прелестен и наситен, сякаш обгръщаше тяло, изтъкано от слънчеви лъчи. Тя пристъпи напред и песента на братята секна изведнъж. Макар да беше объркан и да недоумяваше какво я бе довело тук, Бъч протегна ръка към нея.
Вместо да я поеме, Мариса коленичи пред него, насред море от прасковен сатен.
Гласът й беше дрезгав от вълнение, когато проговори със сведена глава:
-Боецо, позволи ми да ти предложа този дар, за да ти носи късмет в битките.
При тези думи тя вдигна ръце и Бъч видя, че върху дланите й лежи плитка от косата й, завързана в единия край със светло-синя панделка.
-За мен ще бъде чест, ако го носиш у себе си, когато се биеш. За мен ще бъде чест моят... моят хелрен да служи на расата ни. Ако... ако все още ме искаш.
Дълбоко трогнат от жеста й, Бъч коленичи на пода и нежно повдигна треперещата й брадичка. Избърса сълзите, които се стичаха по бузите й, а после пое плитката от ръцете й и я притисна до сърцето си.
-Разбира се, че те искам - прошепна той. - Но какво се промени?
Мариса погледна към трите жени във великолепните им рокли.
-Поговорих си с няколко приятелки - отвърна тя също толкова тихо. - Или по-скоро - те си поговориха с мен.
-Мариса... - Това бе всичко, което Бъч успя да каже. Гласът му изневери и той я целуна. Ликуващ вик изпълни
фоайето, когато те се прегърнаха.
-Съжалявам, задето бях толкова слаба - прошепна Мариса в ухото му. - Бет, Мери и Бела дойдоха да ме видят. Никога няма да спра да се тревожа за теб и да мисля за опасностите, които те дебнат като член на Братството. Но те имат доверие на своите мъже и знаят, че ще внимават, а аз... аз вярвам, че ме обичаш. Вярвам, че няма да ме оставиш сама, ако можеш да го избегнеш. Вярвам, че ще бъдеш предпазлив и няма да позволиш на злото, което те заплашва, да надделее. Ако те могат да се справят със страха да не загубят мъжете си, аз също трябва да мога.
Бъч я притисна още по-силно до гърдите си.
-Ще се пазя, кълна се. Кълна се.
Известно време останаха така, коленичили на пода, плътно прегърнати. Най-сетне Бъч вдигна поглед към Рот, който беше взел Бет в обятията си.
-Е, братко - каза той. - Да ти се намира някой нож и малко сол? Време е да довършим церемонията по обвързването, ако ме разбираш.
-Нямаш проблеми, мой човек.
Фриц пристъпи напред, понесъл кристалната купа и каната, които бяха използвали по време на церемонията на Рот и Бет. Както и тези на Рейдж и Мери, и Зейдист и Бела.
Без да откъсва поглед от светлосините очи на своята шелан, Бъч прошепна:
-Мракът никога няма да ме надвие, защото имам теб. Ти си светлината на моя живот, Мариса.
НА СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР МАРИСА ВДИГНА ПОГЛЕД ОТ БЮРОТО и се усмихна, когато видя Бъч на прага. Толкова беше огромен, че изпълваше рамката на вратата.
Господи, въпреки че вратът му още не беше заздравял след обреда по въвеждането му в Братството, той изглеждаше невероятно. Силен. Могъщ. Нейният партньор.
-Здрасти - поздрави я той и усмивката му разкри нащърбения му зъб. Както и вампирските му зъби.
Мариса отвърна на усмивката му.
-Подранил си.
-Не можех да чакам нито миг повече.
Бъч прекрачи прага и затвори вратата... а когато се обърна и я заключи след себе си, Мариса усети как тялото й пламва.
Той заобиколи бюрото, завъртя стола й и коленичи на пода. Разтвори бедрата й и като я привлече към себе си, я целуна по ключицата. Миризмата на обвързване изпълни въздуха и с доволна въздишка Мариса обви ръце около широките му рамене и целуна нежната кожа зад ухото му.
-Как си, хелрен?
-Сега вече добре, съпруго моя.
Без да го пуска от обятията си, Мариса погледна към бюрото си. Там, между всички листове, папки и химикалки, имаше мъничка бяла статуетка. Изящно изработената фигурка изобразяваше седнала по турски жена с кинжал в едната ръка и сова върху китката на другата.