Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Когато се прибрах вкъщи, веднага отидох да се изповядам. Молих се. Молих се толкова отчаяно. Но Бог ме наказа за греховете ми. Дори раждането беше ужасно. Едва не умрях, така силно кървях. Всичките ми други деца се родиха толкова лесно, но не и Бъч...
Джойс така стисна Шон, че той се размърда недоволно. Тя побърза да охлаби прегръдката си и опита да го успокои, като в същото време прошепна:
-Продължавай, мамо.
Смъртта на Джейни беше моето наказание, задето изневерих на съпруга си и му родих чуждо дете.
Шон проплака, а в главата на Джойс се прокрадна ужасяващото подозрение, че...
О, я стига, какви глупости си мислеше, по дяволите! Майка й не беше наред. Не беше добре с главата. Макар че точно в този момент изглеждаше съвсем с всичкия си.
Одел закима, сякаш в отговор на някакъв неизречен въпрос.
-О, да, аз го обичам. Всъщност обичам го повече от всичките си други деца, защото той е специален. Но разбира се, с нищо не биваше да го показвам. Баща им и без това трябваше да понесе твърде много заради онова, което бях сторила. Да демонстрирам каквото и да било предпочитание към Бъч, би означавало да оскърбя дълбоко Еди, а аз не можех... не бих причинила подобно нещо на съпруга си. Не и след като той остана до мен.
-Татко знае...?
В настъпилата тишина нещата постепенно започнаха да си идват по местата, като парченца от някакъв отблъскващ пъзел. По дяволите, наистина беше вярно.
„ Разбира се, че татко знае. Ето защо толкова мразеше Бъч. "
По лицето на майка й се появи меланхолично изражение.
-Бъч изглеждаше така щастлив със съпругата си. А тя е толкова красива! Как само си подхождат двамата! Тя също е специална, точно като неговия баща. Точно като Бъч. Те всички са специални. Жалко, че не можаха да останат повече. Той каза... каза, че е дошъл, за да се сбогуваме.
Очите на Одел плувнаха в сълзи. Джойс се протегна и сграбчи ръката й.
-Мамо, къде отиде Бъч?
Майка й сведе поглед към ръката, която я докосваше. После се намръщи едва-едва.
-Искам солена бисквита. Може ли да получа солена бисквита?
-Мамо, погледни ме. Къде отиде Бъч? - настоя Джойс, макар и сама да не беше сигурна защо това е толкова важно.
Майка й отмести празния си поглед от нея.
-Със сирене. Искам солена бисквита със сирене.
-Говорехме за Бъч... Мамо, съсредоточи се.
Джойс беше поразена. И едновременно с това изобщо не бе учудена. Бъч открай време беше различен, нали така?
-Мамо, къде е Бъч?
-Бъч? О, благодаря, че попита. Той е много добре... изглеждаше толкова щастлив. Така се радвам, че се е оженил! - Майка й примига. - А ти коя си? Медицинска сестра? Някога и аз бях медицинска сестра...
На Джойс и се искаше да продължи да я разпитва, но се отказа. Погледна през прозореца и въздъхна. Безсмисленото бърборене на майка й изведнъж й подейства успокояващо. Да... цялата тази история беше глупост. Пълна глупост.
„Забрави за това - помисли си Джойс. - Просто забрави. "
Шон спря да плаче и се намести удобно в ръцете й. Тя прегърна топлото малко телце и насред брътвежа, който идваше откъм леглото, се замисли за това, колко много обича малкото си момченце. И че винаги ще го обича.
Тя целуна малката главица. В крайна сметка, семейството беше хлябът на живота.
Ни повече, ни по-малко.
Следва: ОСВОБОДЕНА ЛЮБОВ
книга пета от поредицата БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ
освободена любов
КНИГА ПЕТА
(откъс)
М
АКАР ТЯЛОТО МУ ДА БЕШЕ В КОМА, СЪЗНАНИЕТО НА ВИШЪС бе напълно будно. То беше пленник в килия от плът и кости, които не му се подчиняваха. Не можеше да помръдне нито ръцете, нито краката си, клепачите му бяха затворени така плътно, сякаш часове наред бе ронил сълзи от каучук. Слухът му май беше единственото сетиво, което все още работеше. Над главата му се водеше разговор. Чуваше два гласа, мъжки и женски. Нито един от тях не му беше познат.
Не, чакай малко. Познаваше единия. Беше се разпореждал с него. Женският. Но защо?
И защо, по дяволите, той й беше позволил? Заслуша се в гласа, без да вниква в думите. Интонацията й беше като на мъж. Директна. Властна. Авторитетна. Коя ли беше тя? Коя...
Изведнъж си спомни коя е и това му подейства като шамар, който му възвърна част от здравия разум. Хирургът. Човешкият хирург, който го бе оперирал. Боже, намираше се в човешка болница! Беше попаднал в ръцете на хора, след като... по дяволите, какво се бе случило с него тази вечер?
Паниката му вдъхна сили... но и това не доведе доникъде. Тялото му си оставаше безчувствено парче месо, а ако се съдеше по тръбата, навряна в гърлото му, някаква машина се трудеше върху дробовете му. Очевидно добре го бяха упоили.