Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Третият удар отгоре беше мощен колкото първите два, взети заедно, и всичко по крайбрежието лумна в пламъци.
— Накор! — внезапно се изсмя дьо Лунвил.
Дори Калис не можеше да скрие учудването си.
— Но той каза, че не разполага с никаква магия срещу моста — обади се Ерик.
— Но те не знаят това — рече дьо Лунвил и посочи с брадичка моста, който вече почваше да се извива надолу към Махарта. — Каквото и да прави, те мислят, че е опит за нападение, и така свършват работата вместо нас! Ще опожарят половината град, докато се опитват да опекат малкия лудльо!
Внезапно Ерик започна да се смее. Не можеше да се спре. Представи си дребния мъж, който танцува от място на място, като по някакъв начин избягва разрушителната мощ, стоварвана от пантатийците върху него.
— Това е илюзия — каза Шо Пи. — Змиежреците са готови за битка, те не се занимават с въпроса дали това е само илюзия. Действуват, като че ли е истинско нападение.
Друга синя стрела се отправи към небето и друг гръмовен отговор я последва, и по-голямата част от крайбрежния район на града избухна в пламъци.
— Богове! — прошепна Ерик. — И как ще се измъкне от всичко това?
Миранда внимателно гледаше блестящата картина в глобуса.
— Какво все пак става там?
— Някой е създал впечатление у пантатийците, че са контраатакувани, и те изразходват голяма част от енергията си, опитвайки се да разрушат това, което се опитва да им се противопостави.
— Можем ли да помогнем?
— Това, което става, — каза Пъг, — ме кара да мисля, че бих могъл да пробутам нещо, което ще направи живота на Изумрудената кралица ад. — Той затвори очи и Миранда усети как силата се стича към него. После Пъг леко помръдна устни и подобно на музика в помещението се завихриха могъщи енергии.
Миранда се облегна, за да наблюдава и да чака.
Всеки път, когато пламъците избухваха с нова сила и Ерик решаваше, че Накор най-накрая е загинал, друга синя стрела удряше по моста и отново кълбо от адски огън връхлиташе върху града. Сега цялата крайбрежна ивица беше в пламъци — от залива на корабостроителницата до главното пристанище. Когато поеха по реката към океана и пресякоха надигащата се приливна вълна при входа на пристанището, можаха да видят как грамадните кораби пламтят в сухите докове. Ерик се опитваше да не мисли за Ру, останал в средата на този огромен пожар, сред паникьосаната тълпа, която нямаше друг изход, освен да се хвърли във водите на пристанището.
Минаха зад опасните крайбрежни скали и заплуваха покрай дългия вълнолом, по който бяха влезли в града. Ерик забеляза някакво движение и викна:
— Какво е това там?
В проливния дъжд се виждаше трудно, но Калис отвърна:
— Някои от нашите хора.
Каза на Шо Пи да се приближи колкото се може по-близо към скалите. Ерик се вгледа по-внимателно и забеляза, че това са трима мъже от онези, които се бяха загубили в нощта, когато преминаваха реката. Единият изглеждаше сериозно ранен, а другите двама трескаво махаха с ръце.
— Трябва да доплувате — викна им Калис. — Опасно е да се приближаваме повече до вълнолома.
Мъжете кимнаха и единият веднага се хвърли във водата. Другият прихвана ранения и двамата внимателно заплуваха към гемията.
Единият от мъжете беше Джедоу и Ерик се зарадва да го види. Но от неговата група беше останал само Шо Пи. Ру и Луис не бяха между хората на скалите. Нито път Грейлок.
Докато Калис се готвеше отново да грабне греблата, Ерик дочу нещо.
— Чакайте! — каза той и отново впери поглед към вълнолома.
Една фигура се приближаваше на бегом към тях, като лъкатушеше между камънаците. Сякаш товар падна от раменете на Ерик — това беше дребният му приятел. Ру тичаше към тях и махаше с ръце.
— Виждаме те! — викна Ерик и също замаха с ръка.
Ру се приближи по вълнолома колкото се може по-близо до лодката и внимателно навлезе в бурната вода. В същото време, без да се замисля, Ерик скочи през борда и заплува насреща му.
Съвсем изтощен преди минути, сега той беше почувствал нов прилив на сили, заради радостта от срещата си с Ру, и бързаше да помогне на по-слабия си приятел: размахваше ръце във водата с всичките сили, които имаше. Стигна до дребния младеж и почти го повлече, почти го вдигна на гръб и заплува обратно към гемията.
Хвърли Ру вътре, надигна се над перилата и остави другите да му помогнат да се изкачи. Друсна се на дъното на гемията и попита: