Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
В стаята имаше голямо разнообразие от пособия за гадаене. Под синя кадифена покривка беше поставен сферичен предмет и когато Пъг свали покривката, Миранда видя съвършен кристален глобус.
— Това ми е наследство от майстор Кълган, който умря преди много години. Изработено е от Алтхафайн от Карс. — Тя кимна; беше чувала името на легендарния производител на магически предмети. Когато Пъг прокара ръка над глобуса, кристалът се покри с млечнобяла пелена. Вътре в кълбото се образува непрозрачен облак с постоянно сменящи се очертания. С друг жест Пъг създаде около облака розови отблясъци.
— Този предмет осигури на Кълган първото доказателство, че имам някакъв талант — каза той тихо и добави: — Преди много, много време.
— Какво може да прави това кълбо?
— Това е уред за наблюдение и най-чудесното е, че е много чувствителен и потаен. Наблюдаваните същества би трябвало да имат много изострено чувство, за да усетят действието му. — Той се отпусна на един стол и посочи на Миранда да седне до него.
— Проблемът е, че това, което го прави много потаен и скрит, същевременно го превръща и в доста глупав уред. Ако не знаеш какво търсиш, той не може да ти помогне.
— За щастие, знам къде съм разположил всеки наблюдател. — Той направи едно движение и Миранда усети магическата вълна. Пъг продължи:
— Нека видим какво става в Махарта. Сега там би трябвало да е някъде към десет сутринта.
Той съсредоточи волята си и градът се появи в кристала, сякаш гледан от птичи поглед. Беше потънал в дим и тъмни облаци.
— Какво разклаща твоя наблюдател?
— Това е, защото се опитвам… Тук, мисля, че е тук.
Гледната точка в кълбото се смени и видяха моста от светлина над реката и армията върху него. След като го наблюдава известно време, Пъг затвори очи.
После отново ги отвори за малко.
— Едно е характерно за пантатийците: имат малко неща, които човек би нарекъл съвършено изкусни. Докато не ги атакувам пряко, не могат да разберат, че ги наблюдавам.
— Ще падне ли Махарта? — попита Миранда.
— Изглежда, че да — отвърна Пъг.
— А Калис?
— Ще се опитам да го открия — рече Пъг.
Затвори очи и сцената в кристалния глобус пак се промени. Когато погледна отново, променящите се цветове в сферата се оформиха в картина. Малка рибарска гемия, движена с гребла от двама души, в която имаше още двамина, напредваше по развълнуваните води. Пъг увеличи картината и видяха, че първият човек в лодката е Калис — гребеше със свръхчовешка сила.
— От само себе си се разбира, че трябва да му помогнем, нали? — попита Миранда.
— Трудно ще е, без да позволим на пантатийците да разберат къде сме. С някои мога да се справя. Онези, които пазят моста…
— Знам — каза тя.
Пъг я погледна.
— Ти го обичаш, нали?
— Калис ли? — Тя замълча за малко. — Да, в известна степен. Той е уникален и аз чувствам, че… между нас има връзка.
— Отдавна не съм изпитвал подобно нещо към някого. — Лицето на Пъг бе непроницаемо. Той погледна отново глобуса и каза:
— Бихме могли да опитаме…
Внезапно в топката блесна оранжева светлина.
— Какво е това? — попита Миранда.
— Какво е това? — извика дьо Лунвил, когато оранжевата светлина избухна от доковете.
Те упорито напредваха срещу настъпващия прилив и вече минаваха границата на устието и навлизаха в самата река. Вятърът се беше усилил, дъждът също и Ерик трябваше да изчерпва водата с все сили.
За момент никой не проговори. Въпреки старанията им да подсилят огньовете, дъждът пак ги беше угасил. Дори и най-големият пожар беше почнал да стихва. И каквато и да беше идеята на Накор, тя все още не беше дала знак за себе си. А после в далечината се чу глух тътен, миг по-късно последван от огромен сноп бяла енергия, която се стовари надолу от моста към центъра на корабостроителниците.
Огромно кълбо оранжев пламък се издигна във въздуха, последвано от виеща се дебела колона черен пушек. Звукът от експлозията отекна болезнено в ушите им въпреки разстоянието, момент по-късно вълна от нагорещен въздух ги удари като ураганен пристъп.
— Греби! — кресна Калис.
Ерик усилено изчерпваше водата от гемията, но обърна глава и погледна назад. Шо Пи също гледаше напрегнато натам.
— Вижте! — кресна той, когато тънка стрела от синя светлина се издигна от доковете и удари предния край на светлинния мост.
За броени секунди друг могъщ енергиен удар се стовари върху района на пристанището, като взривяваше здания и опожаряваше всичко. Два кораба, закотвени на брега за предстоящ ремонт, които до момента не бяха повредени, потънаха в огън.
Сега половината корабостроителница беше обхваната от силни пожарища, достатъчно горещи, за да не може силният дъжд да загаси пламъците. Калис и дьо Лунвил налягаха на греблата. След няколко минути друга синя светкавица отново удари магическия мост.