Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Трябва бързо да се отдалечим оттук. Има много неща за разказване.
— Господин Уилямс! — викна принц Николас.
— Слушам, сир?
— Обърни към морето и вдигни всички платна. Поемаме за вкъщи!
— Слушам, сир! — дойде отговорът.
Ерик беше сигурен, че долови облекчение в гласа на стария моряк. Заведоха ги долу и младежът в полусъзнание усети, че някой го съблича и го слага на топла койка. Събуди се чак на другата сутрин.
— Възползува се от възможността — каза Миранда.
— Не твърде много. Не повече от това, което ми предоставиха обстоятелствата — усмихна се Пъг. — Всичко, което направих, бе да ги раздразня. Градът вече беше в ръцете им.
— А по-нататък?
— Ще продължим да чакаме — каза Пъг и за миг тя го видя раздразнен от необходимостта да прави това. — Когато кралицата е готова да направи следващия си ход и като ни покаже как ще се разпореди с нещата, ще знаем какво да правим.
— Мисля си — каза Миранда, — че трябва да попътуваме.
— Къде?
— Някъде, където е топло и приятно и има празни плажове. Заключени сме между тия книги тук вече месеци и не сме по-близо до това да открием ключа към загадката.
— Тук грешиш, скъпа — каза Пъг. — От известно време вече знам къде е ключът. Ключът е Черният Макрос. Проблемът е къде се намира проклетата ключалка.
Миранда стана, приклекна до него, сложи ръцете си на раменете му и каза:
— Защо да се безпокоим за по-нататък? Имам нужда от почивка. А също и ти.
— Знам точното място — засмя се Пъг. — Топли плажове, малко развлечения — ако канибалите не те забележат — и ще може да се отпуснем.
— Хубаво — отвърна тя и леко го целуна по бузата. — Ще си приготвя нещата.
Когато Миранда излезе, Пъг се отпусна на стола си и се замисли за тази странна жена. Лекото докосване на устните й беше малък жест, но го развълнува и той знаеше, че това е открита покана, може би отдавна назряло решение. Не беше намерил време да се свърже с жена, откакто съпругата му беше починала, преди близо трийсет години. Беше имал любовници, но те бяха жени за мимолетно развлечение. Миранда може би беше нещо съвсем друго.
Внезапно се усмихна и се изправи — осъзна, че именно един такъв самотен плаж е идеалното място, за да открие нейните съкровени тайни. По това време на годината северният голям архипелаг беше прекрасно място и там имаше много повече пустинни острови, отколкото населени.
Когато се върна в покоите си, Пъг почувства бодрост в стъпките си, бодрост, каквато не бе усещал от времето, когато беше младо момче, и внезапно разбра, че бедите на този свят са някъде далеч от него, поне за известно време…
Ерик гледаше белите вълни от двете страни на носа. Ру му бе съобщил какво е станало: принц Николас беше тръгнал от Крондор със завърналия се „Фрийпорт Рейнджър“ и бе поел лично командването на операцията. Беше прочел докладите, написани и изпратени му от Калис след първата среща с Хатонис, и беше в течение на придвижването на противника. Беше оставил „Тренчард Отмъстителя“ закотвен край Града на Змийската река и се беше спуснал покрай брега — смятал, че е възможно Калис и хората му да поемат именно по този маршрут.
Беше престоял в пристанището на Махарта един месец и когато агентите в града му бяха донесли за приближаването на противника и за предстоящото блокиране на пристанището, беше вдигнал котва и отплувал напук на градските стражи и ядосаните пристанищни служители. После „Рейнджър“ се бе изплъзнал от един преследващ ги патрулен съд и бе стоял в открито море около седмица.
Когато забелязали първите димни облаци от битката, Николас дал заповед да се прикрият до крайбрежната линия, толкова близо, колкото позволява релефът на района, за да наблюдават какво става на брега. Отново се беше приближил към пристанището, за да огледа обстановката по-добре — и тогава бяха срещнали рибарската гемия с остатъците от дружината на Калис.
Дьо Лунвил излезе на палубата — гърдите и ръката му бяха превързани — и застана до Ерик.
— Как е?
— Добре — вдигна рамене Ерик. — Всички си почиват. Още съм скапан, но ще се оправя.
— Справи се добре — каза дьо Лунвил.
— Направих каквото можах — отвърна Ерик. — Какво ще правим сега?
— Сега ли? — Дьо Лунвил го погледна учудено. — Нищо. Връщаме се у дома. Отиваме до Града на Змийската река, съобщаваме на старейшините на клана всичко, което знаем, в случай че Хатонис и Праджи не са стигнали дотам, после се качваме на „Тренчард Отмъстителя“ и поемаме към Крондор. И когато пристигнем, си вече свободен човек.
Ерик замълча за момент, после каза:
— Това е странна мисъл.