Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво те забави?
— Някакъв проклет кон ме срита и едва не ми счупи крака. — Той се отпусна на дъските. — Знаех, че ако някой успее да се измъкне от пристанището, може би ще мине оттук. Ето ме и мен.
— Умно — каза дьо Лунвил. Двамата с Калис вече гребяха. — Сега започвай да изчерпваш водата.
— Какво да правя? — попита Ру.
Ерик посочи ведрото на дъното на гемията.
— Взимаш го, пълниш го, после го изливаш през борда.
— Ама аз съм ранен — протестира Ру.
— Сърцето ми кърви за тебе. Изчерпвай!
Като огледа гемията, където нямаше човек без рана, Ерик попита:
— Знаеш ли нещо за Натомби и Грейлок?
— Натомби загина — каза Ру. — Един войник го удари изотзад, докато той се опитваше да се справи с друг. Не съм виждал Грейлок, откакто започнахме да се изтегляме от пристанището.
— Говорете си колкото искате, но почвайте веднага да изчерпвате — каза дьо Лунвил.
Ру измърмори нещо под нос, но взе ведрото, напълни го с вода, събрана на дъното на гемията, и я изля през борда.
Във въздуха се появи някаква нова сила и пеещ звук накара всички да погледнат към града. Гребяха повече от час, бяха се отдалечили доста от входа на пристанището и вече можеха да намалят малко темпото. Сега се обърнаха на северозапад и се насочиха покрай брега към Града на Змийската река.
Мостът от светлина почти беше приближил другия бряг и сега армиите го изпълваха от единия до другия край. Но странният тревожен звук, достатъчно силен, за да накара мъжете в лодката да се намръщят, се ширна навсякъде и макар че не можеха да видят толкова отдалеч, Ерик си помисли, че това е доста мъчително и за хората върху моста.
После мостът внезапно изчезна.
Ру ахна.
Момент по-късно се чу оглушителен тътен и стена от горещ въздух ги удари, донасяйки някакво плющене, по-силно и от рева на морето.
— Някой премахна моста — каза Шо Пи.
Дьо Лунвил се разсмя. Гаден, мръснишки смях. Ерик го погледна и попита:
— Какво има?
— Как мислите, онези сааурци на моста знаят ли да плуват?
Джедоу се ухили до уши и каза:
— Колкото висок беше този мост, питам се знаят ли и да летят.
— Май бяха поне няколко хиляди, нали? — намигна Ру.
— Колкото повече, толкова по-добре — каза дьо Лунвил. — Сега, момчета, някой трябва да дойде и да ме смени. — И внезапно се захлупи по очи.
Ру и Шо Пи го преместиха, а Ерик зае мястото му.
— Беше ранен в ръката — обясни Ерик.
Шо Пи внимателно прегледа сержанта и каза:
— И тук, от тази страна на гърдите. Загубил е много кръв.
Джедоу пое лоста на кормилото и Калис каза:
— Мисля да гребем до зори, после ще слезем на брега. Така ще бъдем далеч по-напред от всички, които отпътуваха след нас, и може би ще намерим място да починем малко.
— Капитане! — изправи се Шо Пи.
— Какво има?
— Мисля, че виждам кораб — каза исаланецът и посочи напред.
Калис спря да гребе и се обърна да види. Едно бяло петно се очертаваше на фона на тъмните димни облаци.
— Надявам се да са приятелски настроени — каза Ру.
След момент Калис се обърна и не се опита са скрие широката си усмивка.
— Да благодарим на боговете! Това е „Рейнджър“!
— О, направо ще разцелувам капитана — каза Джедоу.
— Стига де! — обади се Ру. — Нали искаме да ни вземе, а не да побегне от теб.
Мъжете се разсмяха. Калис каза:
— Започвайте да размахвате неща, които да привлекат вниманието им.
Мъжете се изправиха и започнаха да размахват мечове, като се опитваха да уловят последните слънчеви лъчи, колкото и слаби да бяха те, и да ги отразят върху стоманата. Други пък въртяха във въздуха ризите си.
Накрая корабът започна да завива към тях. След известно време, което им се стори безкрайно, се приближи достатъчно и един мъж от носа извика:
— Вие ли сте, лорд Калис?
— Прати помощ! Имам ранени.
Корабът забави хода си и моряците се спуснаха по въжени стълби, като помогнаха на ранените бойци да се качат на борда. Гемията беше оставена да се носи по вълните и след като бяха вече на борда, капитанът дойде и каза:
— Радвам се да ви видя.
Очите на Ерик се разшириха.
— Ваше височество — прошепна той.
Николас, принцът на Крондор, каза:
— Тук съм само адмирал.
— Как убедихте краля да ви позволи да тръгнете на път? — попита Калис.
— Щом „Рейнджър“ се върна с разузнавателните данни, които бяхте изпратили, казах на Боррик, че тръгвам. В Крондор е Ерланд, заедно с Патрик, и действа като регент — сега и двамата сме там, където трябва да бъдем. По-късно ще ти разказвам за дворцовите интриги. Сега слезте долу и си намерете сухи дрехи за преобличане.
Калис кимна.