Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Е, поне подпалихме корабостроителниците — каза Ру.
— Да, поне това свършихме — каза дьо Лунвил.
И изведнъж плисна дъжд.
24.
Бягство
Ерик се обърна.
— Огньовете!
— Нищо не можем да направим! — викна сержантът.
Внезапно се появи Калис — проправяше си ожесточено път срещу тълпата. След него идваха Накор и Шо Пи.
— Трябва да се връщаме! — изкрещя дребният мъж.
— Какво да правим? — попита дьо Лунвил.
— Трябва да опазим пожарът да не загасне — каза Накор. Като че ли в подкрепа на думите му, дъждът увеличи силата си и се превърна в порой.
— Ако поддържаме огъня достатъчно буен, ще може да го загаси само голяма буря.
Затичаха към пожарите и Ерик се огледа за Ру. После извика с всичка сила:
— Назад към залива! Назад към пожарите!
Независимо от положението в града до пристанището се разгаряше истински бунт. Войниците, изпратени да пазят реда, се присъединяваха към хората, устремени към корабите. Това, че входът на пристанището беше запушен от потопени стари кораби и можеха да минат само плоскодънни лодки, въобще не интересуваше гражданите на Махарта.
Корабните екипажи правеха всички усилия, за да отблъснат хората, търсещи спасение, и някои от капитаните вдигнаха платна, за да се отдалечат от пристана. Няколко конници яростно препускаха по улицата право към тълпата.
— Вземете конете! — изкрещя Ерик и когато предният кон се забави и се вряза в човешката тълпа, младежът се хвърли, улови ездача за ръката и го смъкна от седлото. С един съкрушителен удар го повали в безсъзнание и той падна на земята. Може би това беше смъртна присъда, защото тълпата щеше да го смачка, но Ерик не можеше да изпита състрадание към човек, който си позволяваше да се нахвърля с коня си върху жени и деца, за да осигури собственото си бягство.
Очите на коня бяха изцъклени от страх и ноздрите му бяха разширени. Той се изправи на задните си крака и размаханите копита удариха някакъв невинен търговец, носещ последните си няколко бурканчета с ценни мазила, и го повалиха. Ерик помогна на човека да се изправи, без да пуска юздите, и кресна:
— Дръж се, човече! Ако паднеш, си мъртъв!
Мъжът кимна и Ерик го пусна — нямаше повече време за губене. Яхна коня и забеляза, че Калис и другите са последвали примера му, с изключение на Накор, който беше нападнат от последния конник. Ерик пришпори коня и тъкмо когато Накор щеше да бъде съсечен от надвисналия ятаган, измъкна собствения си меч и с един замах свали конника от седлото.
Накор скочи на коня и каза:
— Благодаря ти. Грабнах юздите, без да помисля как да го убедя да ми заеме коня си.
Ерик пришпори коня си, изпревари Накор и се понесе по улиците след Калис и дьо Лунвил.
Множеството се поразреди. Дъждът беше силен и когато минаха покрай малкото заливче, видяха, че пламъците вече стихват.
Ерик се приближи до огъня колкото е възможно по-близо — последното му препятствие беше потокът, в който се бе превърнала улицата. Конят се стряскаше от пламъците, но здравата ръка на Ерик стискаше силно юздите и не му позволяваше да лудува.
Първият кораб, който бяха запалили, почти беше угаснал — буйният преди огън едва припламваше. Ерик видя една изоставена къща от другата страна на улицата и се насочи натам. Скочи от седлото, плесна коня по задницата и го отпрати.
Втурна се в къщата и видя, че мебелите са преобърнати. Може би от крадци или от самото семейство, отчаяно решило да прибере ценните си вещи преди огънят да ги стигне. Грабна един стол, изтича през широката улица и го хвърли в пламъците. Както бе предположил Накор, огънят отново се разгоря въпреки дъжда, който като че ли преминаваше в ситен ръмеж.
В следващата къща Ерик намери повече изоставени леснозапалими вещи и ги хвърли в огъня. Накрая се увери, че скелето и корпусът ще продължат да горят, но когато погледна надолу към кея, сърцето му се сви от тревога. Само неговият пожар беше достатъчно силен, за да устои на дъжда, и това беше единственото, което можеше да направи сам човек.
Изтича към следващия пожар, който почти беше угаснал, и видя на другата страна на улицата магазин. Широките дървени врати бяха строшени и отворени и висяха само на една панта. Ерик грабна едно от крилата на вратата и го занесе до края на улицата, която свършваше над корабостроителницата. Захвърли дървената врата колкото се може по-далеч и тя се стовари върху пожарище, от което изскочиха искри. Не можа да направи нищо, само още повече намали пламъците.
Ерик изруга и се върна в магазина. Рафтовете бяха почти недокоснати. Който беше разбил вратите, бе погледнал вътре и бе побягнал, без да намери нищо ценно. Ерик мина тичешком през помещението и в задната част видя метри корабно платно. Нещо повече, откри и смола в бурета. Бързо изтърколи едно навън, вдигна го и го хвърли така, че то падна в средата на огъня. Бурето се пръсна и смолата незабавно подсили огъня. Ерик се дръпна. В следващия миг към небето изригна фонтан от пламъци.