Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво е странното? — намеси се Ру, пристъпвайки зад тях, и се прозя. — Не вярвах, че ще доживея деня, когато ще се събудя на борда на кораб.
— Току-що казвах, че да си свободен човек ми звучи някак си необикновено — отвърна Ерик.
— Понякога още усещам примката около врата си — каза Ру. — Знам, че не е там, но пак я усещам.
Ерик кимна.
— Питах се какво планирате да правите след това, вие двамата? — каза дьо Лунвил.
Ерик вдигна рамене, но Ру се обади:
— Има един търговец в Крондор, с грозна дъщеря. Мисля да се оженя за нея и да забогатея.
Дьо Лунвил се разсмя. Ерик само поклати недоверчиво глава.
— Говориш за Хелмут Гриндъл, нали?
— Точно за него — каза Ру. — Имам план, който ще ме направи богат за година, най-много две.
— И какъв е той? — попита дьо Лунвил.
— Ако ви разкажа и кажете на някой друг, тогава какво ще бъде моето предимство?
— Сигурно никакво. — Сега сержантът беше истински развеселен. После се обърна към Ерик. — А ти?
— Не знам — каза младежът. — Ще се върна в Рейвънсбърг да видя мама. После ще видя.
— Смятам, че няма да ви обидя, момчета, като ви кажа, че ви очаква награда в злато.
Ерик се усмихна, а очите на Ру светнаха от възторг.
— Достатъчна сума, за да откриеш ковачница — допълни дьо Лунвил.
— Това ми изглежда като далечна мечта — каза Ерик.
— Добре — допълни сержантът. — Чака ни дълъг път и ще можеш да си мислиш за нея. Но имам и предложение.
— Какво? — попита Ерик.
— Тази битка беше само една от многото, нищо повече. Те са ранени, но са далеч от гибелта си. Това, че изгорихме доковете, ни даде няколко години допълнително. Може би пет или шест, според Калис, после отново ще почнат бързо да строят кораби. Хатонис и другите ще водят бойни действия, като периодично ще нападат товарите с дървени трупи, които ще бъдат смъквани от планините, и ще потопяват баржите в реките; това ще ги забави допълнително, но така или иначе флотилията ще бъде построена. Имаме агенти по цялата територия и ще подпалим някои от корабите и за кратко време ще ги изтормозим доста, но рано или късно…
— Те ще се появят — довърши Ерик.
— През Безкрайното море право в Горчивото море, пред вратите на Крондор. — Той махна към Махарта, която вече не се виждаше. — Помислете какво ще стане, ако това се случи с града на принца.
— Неприятна мисъл — съгласи се Ру.
— Ние с Калис имаме да вършим доста работа. И ми трябва ефрейтор.
— Ефрейтор ли? — каза Ерик.
Ру се ухили.
— Имаш закваска, момче, макар че не си се обучил достатъчно. По дяволите, Чарли Фостър беше добродушен младеж, според общоприетите схващания, преди да се занимая с него. Две години с мен и ти ще плюеш клинци и ще пикаеш мълнии!
— Да служа в армията ли?
— Това не е точно армия — каза дьо Лунвил. — Николас ще даде на Калис мандат, подписан лично от краля. Ще създадем войска, невиждана досега. Ще ги обучаваме и ще ги школуваме и като свършим, ще разполагаме с най-добрите бойци в историята.
— Не съм сигурен — каза Ерик.
— Помисли си. Това е важна работа.
— Малко съм уморен от убиване засега, сержант — отвърна Ерик.
Дьо Лунвил понижи глас и продължи твърдо, но тихо:
— Това е, защото работата е важна и ти си тъкмо човекът за нея. Ние ще подготвим бойците си да оцеляват.
Той потупа младежа по рамото.
— Пътуването е дълго. Имаме много време за разговори. Сега ще отида да си почина.
Ерик и Ру го гледаха как се отдалечава. После Ру се обади:
— Ще приемеш службата, така ли?
— Вероятно — отвърна Ерик. — Не знам дали искам да съм войник до края на живота си, но може би имам заложби за това и по някакъв начин то ме привлича, Ру. Вкъщи никога не съм усещал нещата по този начин. Винаги съм бил „копелето на барона“ или „синът на оная лудата“. — Той замълча за момент, после каза: — В армията на Калис просто ще бъда ефрейтор Ерик. — Усмихна се. — Освен това нямам амбицията да стана богаташ като теб.
— Тогава ще забогатея и за двама ни.
Ерик се засмя, после двамата останаха смълчани за момент, като осмисляха простия факт, че са оцелели и могат да мислят за бъдещето си.
Епилог
Нова среща
Пътникът присви очи.
На склона над пътя седеше човек и свиреше на тънка червена свирка… но лошо.
Пътникът се подпря на патерицата, с която си помагаше при ходенето. Накуцването му се дължеше на лоша рана от меч в бедрото, започнала току-що да зараства. Той вдигна шапката си и прокара пръсти през косата си. Човекът на склона започна да ръкомаха.
Оуен докуцука по-близо и каза:
— Здравей, Накор.
— Здрасти, Грейлок! — викна дребният мъж и се спусна по склона. Крайбрежният път беше задръстен от бегълци към далечния Град на Змийската река.