Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Прегърнаха се и Накор каза:

— Не се ли оттегли с останалите?

— Не знам кой е успял да се измъкне — отвърна другият, като премести патерицата си, за да се опре по-удобно на земята. Накор приклекна до него и прибра свирката си в неизменната торба, преметната през рамото му.

— Повечето не успяха — каза Накор. — Видях една гемия и си помислих, че Калис е в нея, почти сигурен бях. И някои от другите. Видях и кораб, но бяха прекалено далеч от мен, за да ме забележат.

— Значи все пак някой ще отнесе вестите до принца на Крондор, така ли?

— Със сигурност — каза Накор и се усмихна.

— Какво правиш сега?

— Упражнявам се на свирката и си отдъхвам. Тръгнал съм към Града на Змийската река.

— Имаш ли нещо против, ако продължа заедно с теб? — попита Грейлок. — Имам предвид, че мога да те забавя.

— Всичко е наред — отвърна Накор. — И без това загубих достатъчно време.

— Какво се случи с теб? — попита Грейлок. — Аз попаднах в блъсканицата, когато всички се опитваха да стигнат до устието на реката. Намерих кон, но ме свалиха, после един стражник се нахвърли с меча си върху мен. — Той кимна към крака си. — Едвам успях да се измъкна от града. Нещо се случи с нашествениците, така че успях да продължа. Крих се няколко дни, докато раната на крака ми не зарасна достатъчно, за да мога да продължа. — Той разтри подутия си крак. — Не знам какво се случи там, в града, но някой им направи страшен номер по време на атаката им.

— Пъг от Звезден пристан — каза Накор. — Мисля, че номерът беше негов. Бухна ги всичките в реката. Беше страхотно. Не можах да наблюдавам достатъчно добре, защото трябваше да се пазя от огъня.