Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Накор дотича и попита:
— Какво беше това хубаво „пуух!“?
— Смола — отвърна Ерик. — Вътре. — Затича към магазина и дребният мъж го последва и започна да тършува, като оглеждаше всичко, което можеше да му послужи. Изнесе няколко по-малки буренца и ги постави отпред, после пак хукна вътре. Минута по-късно се върна отново, търкаляйки едно буре. През това време Ерик хвърляше в пламъците всичко наред.
Спряха и погледнаха към небето на запад. Мостът от светлина беше стигнал върха на дъгата си, сааурците и наемниците в предния край стояха на десетки метри над водата.
— Ех, да знаех някакъв номер, момче! — каза Накор. — Ако можех да унищожа това нещо — той щракна с пръсти, — щеше да е страшно зрелище да ги гледаме как падат в реката.
Двамата рамо до рамо затъркаляха две бурета по павираната улица към третия док.
— Защо магьосниците, които са тука, не мислят за това? — попита Ерик, запъхтян от усилието.
— Бойната магия е трудно нещо — отвърна Накор. — Магьосникът прави номер. Друг магьосник контрира номера. Трети се противопоставя на втория. Четвърти се опитва да помогне на втория. И така всички се мъчат да се надхитрят, а армията напредва и ги коли. Много е опасно и малцина искат да опитат.
— Едно нещо ме изненадва. — Накор се спря, като стигна до рампата, водеща надолу към централната постройка на корабостроителницата, потънала в пламъци, и изрита бурето. — Този номер много лесно може да бъде контриран, ако оставиш време на един силен магьосник да го изучи. Много от пантатийците работят заедно върху този мост. Почти всеки змиежрец се съсредоточава заедно с тях. Много трудна работа. Лесно е да се разбие. Като да разпориш чувал. Дърпаш нужното влакно по шева и зърното изтича. — Ерик го погледна очакващо. Накор се ухили. — Не знам как. Но Пъг от Звезден пристан или може би някои от Великите на цураните може да го направи.
Ерик затвори за момент очи, после каза:
— Е, ако те не искат да дойдат да ни помогнат, смятам, че трябва да го направим сами. Хайде!
Побягнаха обратно към магазина и Накор продължи:
— Но ако Пъг или някой друг мощен магьосник опита, Изумрудената кралица има още много магьосници, готови да го превърнат в пепел, ако…
Той внезапно се спря.
— Сетих се нещо!
— Какво?
— Иди намери останалите. Кажи им да откраднат един кораб тук, в залива. Не чакай. Веднага тръгвай. Излизайте бързо от пристанището. Аз ще се погрижа за пожарите.
— Накор, как? — попита Ерик.
— Ще ти кажа после. Даде ми страшна идея! Сега тръгвай! Бързо се махайте оттук! — Дребният мъж хукна към магазина, а Ерик си пое дълбоко дъх, обърна се, насили изтощеното си тяло отново да затича и тръгна да търси Калис и другите.
В другия край на залива откри Калис, дьо Лунвил и Шо Пи, които мъжки се трудеха да разпалват огньовете. Двама мъртви пазачи наблизо показваха, че някой се е противил.
Дъждът се усилваше. Ерик дотича до Калис и викна:
— Накор каза да вземем кораб и да се измъкваме веднага.
— Има още много за палене — каза капитанът.
— Каза, че той ще се погрижи за това. Бил замислил голям номер.
Калис пусна една широка дъска, която се готвеше да хвърли в разгарящия се огън, и попита:
— А ти видя ли някакъв кораб или гемия?
Младежът поклати глава.
— Не, но не съм и търсил.
Затичаха обратно по пътя, докато не стигнаха до първите каменни стълбища, водещи към по-долните части на доковете. Дъждът се беше превърнал в истински потоп, който замъгляваше мистичната дъга, изминала вече по-голямата част от разстоянието между отсрещния бряг и града.
— Там има нещо — каза Ерик и се взря през плътния дъжд.
— Прекатурена е — каза капитанът, като погледна натам, където сочеше младежът.
Продължиха покрай залива и всеки път, когато мислеха, че са открили нещо, виждаха или че е обърнат корпус, или повреден корабен нос.
Изведнъж Шо Пи извика:
— Там! Завързана е за една шамандура!
Калис хвърли оръжията си и скочи във водата. Ерик пое дъх и се хвърли след него. Следваше капитана по шума от плуването, дори не го и поглеждаше. Всяко замахване заплашваше да му бъде последното, защото изтощението и студът изсмукваха малкото останали му сили.
Най-после стигнаха. Беше рибарска гемия с дълбок централен сектор, до половината пълен със солен разтвор, за да пази рибата. Единствената мачта лежеше до перилата отдясно.