Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Някой от вас може ли да управлява това нещо? — попита Калис.
Докато с мъка се прехвърляше през борда, Ерик се обади:
— Знам само това, което научих на „Отмъстителя“. Все пак идвам от планините.
— Като че ли никъде няма платно — каза дьо Лунвил, наведе се под една пейка и намери два чифта гребла.
Калис седна, взе единия чифт и нагласи греблата в металните скоби, докато дьо Лунвил режеше въжето, за да освободи гемията от клатушкащата се шамандура. После нагласи втория чифт весла и започна да гребе в такт с Калис.
Шо Пи намери руля и кормилен лост и ги извади. Ерик беше мокър до кости, капнал от умора и всичко го болеше, но беше почти благодарен, че може просто да си стои и да не прави никакви движения.
— Някой да е виждал Ру? — попита Ерик. — Или Джедоу или Натомби?
Дьо Лунвил поклати глава и на свой ред попита:
— Къде е Биго?
— Умря — отвърна Ерик.
— Намери ведро — каза дьо Лунвил. — Ще се влачим като мравки, ако оставим вътре толкова вода. И изгреби и разтвора.
Ерик се огледа и в един сандък откри голямо дървено ведро. Вдигна го и попита:
— Какво да правя с него?
— Виж къде се е събрала вода, пълни го и я изливай през борда — отвърна дьо Лунвил.
— Ох — въздъхна Ерик и клекна. Гемията имаше малко трюмно помещение и там се бе събрала вода. Младежът потопи ведрото и го напълни до половината.
Ако не се броеше разтворът, водата се събираше само от дъжда и той бързо я изчерпи. После погледна напред.
Тесен проток откриваше пряк достъп до устието на реката. Калис извика на Шо Пи:
— Дръж този курс. По-дълбокият канал за големите кораби води към главното пристанище. Тази лодчица може би ще се промъкне между потопените стари корита, но не искам да пробвам.
— При този хаос в пристанището ще трябва да търсим по-малката от двете злини — обади се Ерик.
— Продължавай да изчерпваш водата — каза му дьо Лунвил.
Прозвуча странен, изпълнен с напрежение сигнал и Пъг се изправи. Нощта преваляше и той беше заспал. Наметна халата си, защото вратата на неговото спално помещение беше оставена отворена. Миранда, облечена в тънка прозрачна тъкан, попита:
— Какво е това?
— Тревога — каза Пъг. — Поставил съм наблюдатели по целия Новиндус, за да мога да следя какво става там, без да рискувам да привлека вниманието към себе си. — Той махна с ръка и звукът престана. — Град Махарта.
Бяха започнали да се разбират добре през няколкото седмици, откакто Миранда беше останала с Пъг в Звезден пристан. Тя откри, че работата е доста забавна и че много от „загадките“ около Пъг не са нищо повече от обикновени сплетни.
Когато „изчезваше“, той обикновено беше някъде наблизо, но не можеше да бъде забелязан. Използуваше магическа врата, за да напуска Звезден пристан и да се връща на Острова на чародея, когато пожелае, и обикновено това ставаше през нощта. Там винаги го очакваха ястия, както и изпраното му бельо, което предизвика възторга на Миранда.
— Какво смяташ да правиш? — попита тя. — Да отидеш там ли?
Пъг изгледа тъмните очи, които го изучаваха, и отвърна:
— Не. Това може да е клопка. Ела, ще ти покажа нещо интересно. — Той я изведе от покоите, влязоха в кулата, издигната точно в центъра на твърдината на Звезден пристан, и тръгнаха надолу по стълбите.
— И защо не си наметнеш нещо? Така ме разсейваш повече, отколкото ако спиш съвсем без дрехи.
Миранда му отвърна с лека усмивка, върна се в стаята си и бързо нахлузи една рокля. За чорапи, обувки и така нататък щеше да се погрижи по-късно.
Върна се при Пъг и заслизаха по стълбището. Тя отдавна беше усетила, че Пъг я смята за привлекателна, и няколко пъти беше мислила за него в по-интимен план, но никой от двамата все още не бе направил първата стъпка. Откакто беше в Звезден пристан, тя спеше в стаята до неговата.
Между тях се бе изградило особено доверие, макар че засега Миранда избягваше да говори много за себе си. Тя имаше бърз ум, съобразителност и същото сухо чувство за хумор, което Пъг си беше изработил през годините. Той й беше поверил да се грижи за дома му и тя беше влизала в повечето стаи, но не във всичките. Няколко бяха заключени и когато го попита защо е така, той й отговори, че там имало неща, който не би желал да показва на никой друг, и бързо смени темата.
Спряха пред една врата, Пъг махна с ръка и тя безшумно се отвори. Миранда разбра, че тук действа някакво заклинание, но не беше усетила никаква магия, когато преди месец бе оглеждала вратата.