Кралят

– Готов? – попита Ласитър.

– Аха. – Исусе, изобщо не беше очаквал да прави нещо такова.

– Току-що кимнах на Фриц – прошепна ангелът. – И той отваря вратите.

Рот се прокашля и се приведе към него.

– С какво… с какво е облечена?

– Бяло. До прасците. Свободно. Придружавана е от брат си и носи бледочервена роза, която Рейдж извади от букета на полицата. – Ласитър замълча за миг, а после продължи: – Не сваля очи от теб, а усмивката ѝ? Сияе, приятелю. Буквално сияе.

Отведнъж цялата гадост около престола и всички причини, поради които правеха това, се изпариха – щом улови уханието на своята лийлан, единственото, за което можеше да мисли, бе че тя означава всичко за него… и то не само защото може би спасяваше престола му.

А, да – и нищо чудно да беше бременна.

– Скъпи влюбени – започна Ласитър, – събрали сме се тук, за да станем свидетели на свързването в свещен съюз на Елизабет, дъщеря на Дариъс, и Рот, син на Рот.

Значи, нямаше да използват официалните вампирски имена. Чудесно. Така изглеждаше по-човешко.

– Кой ще даде ръката на тази жена в брачен съюз?

Рот очакваше някой от братята да преведе думите на Джон. Ала той даде отговора си високо и ясно: изсвири високо, което категорично оповестяваше, че ще даде сестра си в брак.

Инстинктивно, защото нямаше никаква представа какво включва церемонията, Рот протегна ръка. Тя бе уловена от Джон Матю, който я стисна здраво, клетва, дадена и приета в ръкостискането, безмълвно обещание „ще се грижа добре за нея“, прието със също толкова безмълвно „само да си посмял да не го сториш“.

Няколко души се прокашляха. Сякаш някои от братята се бяха разчувствали.

Ласитър също се прокашля, а после се чу шумолене от прелистване на страници.

– Ъъъ… ами вижте, ще трябва да импровизирам, окей? Има ли някаква причина вие двамата да не може да направите това? Не? Страхотно.

Бет се разсмя.

– Мисля, че идеята е да изчакаш да ти отговорим.

– Всички заедно тогава, става ли? Вие, кибиците, също. Някаква причина това да не стане?

Всички обитатели на къщата извикаха едновременно с Рот и неговата шелан:

– Не!

– Човече, справяме се страхотно. – Още прелистване на страници. – Да, тук са се разпрострели надълго и нашироко. Рот?

По някаква налудничава причина той се усмихна широко.

– Да?

– Вземаш ли тази невероятна жена, която току-що ти спаси задника, за своя съпруга? Обещаваш ли да я обичаш и утешаваш, да я почиташ и да бъдеш до нея в болест и здраве, да изоставиш всички други, да ѝ бъдеш верен, докато сте живи… мамка му, трябваше да питам първо теб, Бет. Защо не отговориш ти?

– Не – намеси се Рот, широко ухилен. – Аз ще съм пръв. Да, вземам я.

Откъм множеството се разнесе подсмърчане. А после Рейдж изсъска:

– Какво? Това е красиво, окей? Майната ви на всички.

– А сега, Бет, вземаш ли за съпруг този трън в задника, който се пали от едното нищо? Обещаваш ли да го обичаш и утешаваш, да го почиташ и да бъдеш до него в болест и здраве, да изоставиш всички други, да му бъдеш вярна, докато сте живи?