Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Аха - каза Бао. - Една от тези… тези Айез Седай. Ти. Говорила ли си с Дракона?
Леане не отвърна. Чест й правеше, че запази лицето си безизразно.
- Впечатляващо - каза Бао. Пресегна се и я докосна с пръсти по брадичката. Вдигна другата си ръка и струпаните пленници изведнъж започнаха да се гърчат и пищят. Лумнаха в пламъци и зареваха в предсмъртна агония. Егвийн едва се овладя да не посегне към Верния извор. Плачеше, когато всичко свърши, но не помнеше кога е започнала.
Шараите се размърдаха.
- Не се гневете - каза им Бао. - Знам, че понесохте много, за да ми донесете няколко живи, но от тях щяха да станат лоши инацал. Не са отгледани за това, а през войната нямаме време да ги обучим. Убиването им сега е милост в сравнение с онова, което щяха да понесат. Освен това тази… тази Айез Седай ще ни послужи.
Маската на Леане се беше пропукала и въпреки разстоянието Егвийн видя омразата й.
Бао още държеше брадичката й в шепата си.
- Красиво същество си - каза той. - За жалост красотата е безсмислена. Ще занесеш послание от мен до Луз Терин, Айез Седай. Онзи, който се нарича Преродения Дракон. Кажи му, че съм дошъл да го убия и с това ще завладея този свят. Ще взема онова, което първоначално беше мое. Кажи му това. Кажи му, че си ме видяла, и ме опиши добре. Той ще ме познае.
- Както хората тук го чакаха с пророчество, както те го обсипаха със слава, така хората на _моята_ земя чакаха мен - продължи той. - Изпълних техните пророчества. Той е фалшив, а аз съм истински. Кажи му, че най-сетне ще получа удовлетворение. Той трябва да дойде при мен, за да се изправим един срещу друг. Ако не дойде, ще убивам и унищожавам. Ще завладея народа му. Ще поробя децата му, ще взема жените му за себе си. Един по един ще прекършвам, унищожавам или ще властвам над тези, които е обичал. Единственият начин да избегне това е да дойде и да се изправи срещу мен. Кажи му това, малка Айез Седай. Кажи му, че един стар приятел го чака. Аз съм Бао, Вайлдът, Онзи, що е притежаван само от земята. Драконоубиеца. Някога ме знаеше по име, което презря - Барид Бел.
Барид Бел? Спомени от уроците в Бялата кула се върнаха в ума на Егвийн. Барид Бел Медар… Демандред.
Бурята във вълчия сън беше нещо променливо. Перин кръстосваше с часове Пограничните земи, гостуваше на вълчи глутници, докато тичаше през сухи речни корита и разбити хълмове.
Гаул се беше научил бързо. Нямаше и за миг да устои срещу Убиеца, разбира се, но поне се беше научил да държи облеклото си непроменено - макар че булото му все още се лепваше на лицето му, когато беше стъписан.
Оставяха облачета мъгла във въздуха, докато се придвижваха от хълм на хълм. Бурята беше понякога силна, понякога слаба. В този момент в Кандор цареше призрачно безмълвие. Тревистият планински пейзаж беше осеян с всевъзможни отломки. Палатки, керемиди, платно от кораб, дори наковалня, забита с върха надолу в разкаляния склон.
Опасно мощната буря можеше да се разрази навсякъде във вълчия сън и да опустоши градове и лесове. Перин беше видял тайренски шапки, издухани чак до Шиенар.
Спря да отдъхне на билото на един хълм. Гаул дотича до него. От колко време търсеха Убиеца? Няколко часа, от една страна. От друга - колко земя бяха обходили? Вече три пъти се бяха връщали при запасите си с храна, за да ядат. Означаваше ли това, че е минал цял ден?
- Гаул - каза Перин. - От колко време го правим това?
- Не мога да кажа, Перин Айбара - отвърна Гаул. Погледна към слънцето, но него го нямаше. - Дълго. Ще трябва ли да спрем и да спим?
Добър въпрос. Стомахът на Перин изведнъж изръмжа и той им направи храна: сушено месо и самун хляб. Щеше ли сътвореният хляб да ги нахрани във вълчия сън, или просто щеше да изчезне, щом го изядат?
Второто. Храната изчезваше още докато Перин я поглъщаше. Трябваше да разчитат на припасите си, може би да вземат още от ашамана на Ранд при ежедневното отваряне на портала. Засега той _измести_ до торбите им с храна, взе сушено месо и се върна при Гаул на север.
Щом седнаха да хапнат отново, Перин се замисли за сънния шип. Носеше го със себе си в изключено положение, както го беше научила Ланфеар. Не правеше купол, но можеше да го направи, ако поискаше.
Ланфеар едва ли не му го беше подарила. Какво означаваше това? Защо му се бе присмяла?
Откъсна парче сушено месо. Беше ли в безопасност Файле? Ако Сянката откриеше какво прави тя… Жалко, че не можеше да я нагледа поне.
Затърси вълците. Тук, в Пограничните земи, имаше стотици. Може би хиляди. По-близките поздрави, като отпрати миризмата си, смесена с образа му. Десетината отговора, които го достигнаха, не бяха думи, но умът му ги разбра като думи.