Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Млади бико!” Беше от един вълк, наречен Бели очи. „Последният лов е тук. Ще ни поведеш ли?”
Много от тях питаха това напоследък и Перин не знаеше как да го изтълкува.
„Защо трябва аз да ви поведа?”
„Ще бъде с твоя зов - отвърна Бели очи. - С твоя вой.”
„Не разбирам какво имаш предвид - изпрати Перин. - Не можете ли да ловувате сами?”
„Не и тази плячка, Млади бико.”
Перин поклати глава. Отговор като други, които бе получавал.
„Бели очи. Виждал ли си Убиеца? Коляча на вълци? Дебнел ли ви е тук?”
Изпрати го широко и няколко други вълка му отвърнаха. Познаваха Убиеца. Образът и миризмата му бяха препратени между много вълци, също като тези на Перин. Никой не го беше виждал наскоро, но времето беше нещо странно за вълците. Перин не беше сигурен колко скоро означава тяхното „наскоро”.
Отхапа от сушеното месо, усети се, че ръмжи тихо, и спря. Беше се помирил с вълка в себе си, но това не значеше, че ще му позволи да надделее.
„Млади бико - изпрати Извита дъга, стара женска, водачка на глутница. - Лунна ловкиня отново върви в сънищата. Търси те.”
„Благодаря ти - отзова се Перин. - Знам. Ще я отбягвам”.
„Ще отбягваш луната? - върна му Извита дъга. - Трудно нещо, Млади бико. Трудно.”
Имаше право.
„Видях Търсачка на сърца току-що - изпрати Стъпки, млад вълк с черна козина. - Носи нова миризма, но е тя.”
Други вълци потвърдиха. Търсачка на сърца наистина беше във вълчия сън. Някои я бяха видели на изток, но според други беше видяна на юг.
Но Убиеца? Къде беше той, щом не преследваше вълци? Перин се усети, че отново ръмжи.
Търсачка на сърца. Това трябваше да е една от Отстъпниците, макар да не разпозна образите, които му пратиха. Беше древна, както и спомените на вълците, но често нещата, които те помнеха, бяха късове от късове на онова, което бяха виждали предците им.
- Някаква новина? - попита Гаул.
- Още една от Отстъпниците е тук - изсумтя Перин. - Прави нещо на изток.
- Включва ли нас?
- Отстъпниците винаги включват и нас - отвърна Перин и стана. Докосна Гаул по рамото и ги _измести_ в посоката, указана от Стъпки. Мястото не беше точно, но щом Перин се появи там, завари няколко вълка, които бяха видели Търсачка на сърца на път към Пограничните земи предния ден. Изпратиха му пламенни поздрави и го попитаха дали ще ги поведе.
Той отклони въпросите и попита точно къде са видели Търсачка на сърца. Беше Мерилор.
Перин _измести_ натам. Странна мъгла бе надвиснала над околността. Високите дървета, посадени от Ранд, се отразяваха тук и острите им върхове пробиваха мъглата горе.
Палатки бяха осеяли околността като гъби. Айилските шатри бяха многобройни и между тях в мъглата проблясваха готварски огньове. Този лагер беше стоял тук достатъчно дълго, за да се отрази във вълчия сън, макар да се местеха платнища и да изчезваха походни постели, както ставаше в призрачно и безтелесно място.
Перин поведе Гаул между редиците палатки и коневръзите без коне. Чуха някакъв звук и замръзнаха. Тихо мърморене. Перин прибягна до хитрината, която беше видял от Ланфеар, и сътвори гънка от… нещо около себе си, нещо, което беше невидимо, но спираше звука. Беше странно, но го направи с преграда без въздух в нея. Защо ли тази преграда спираше звука?
Промъкнаха се до една голяма палатка. Беше на Родел Итуралд, един от Великите капитани, ако се съдеше по знамето. Вътре жена с панталони ровеше документите на масата. Изчезваха между пръстите й.
Перин не я познаваше. Беше ужасно грозна. Определено не беше очаквал това от една от Отстъпниците. Не и такова надвиснало чело, топчест нос, разногледи очи и рядка коса. Не разбра проклятията й, макар да схвана смисъла им от тона.
Гаул го погледна и Перин посегна за чука си, но се поколеба. Да нападне Убиеца беше едно, но една от Отстъпниците? Беше сигурен в способността си да устои на сплитове тук във вълчия сън. Но все пак…
Жената отново изруга, когато листът, който четеше, изчезна. После вдигна глава.
Реакцията на Перин бе мигновена - той сътвори тънка като хартия стена между себе си и нея, нейната страна изрисувана като точно копие на пейзажа зад него, неговата - прозрачна. Тя погледна право към него, но не го видя и се обърна.
Гаул издиша с облекчение. „Как направих това?”, помисли Перин. Не го беше упражнявал. Просто изглеждаше _правилно_.
Търсачка на сърца - това трябваше да е тя - махна с пръсти и палатката над нея се разцепи. Тя се издигна във въздуха и се понесе към черната буря в небето.
- Изчакай тук и гледай за опасност - прошепна Перин на Гаул.