Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Какво й става? — попита господин Томпсън.
— Но госпожице Тагарт, защо? — извика Чик Морисън.
— Всички знаете защо — каза тя на лицата около себе си. — Трябваше да сте научили достатъчно, за да не пробвате пак.
— Госпожице Тагарт! — изпищя Чик Морисън, когато тя се обърна и тръгна. — Това е национално извънред…
Тогава един мъж влезе и се втурна към господин Томпсън, тя спря, както и всички останали, а изразът по лицето на мъжа хвърли тълпата във внезапна, пълна тишина. Беше главният инженер на радиостанцията и беше странно да видят примитивния му ужас, който се бореше с остатъците от цивилизован контрол.
— Господин Томпсън — каза той — ние… може да се наложи да забавим предаването.
— Какво? — извика господин Томпсън. Стрелката сочеше седем и петдесет и осем.
— Опитваме се да го поправим, господин Томпсън, опитваме се да открием какво е… но може и да не успеем на време и…
— За какво говориш? Какво е станало?
— Опитваме се да определим местоположението на…
— Какво е станало?
— Не знам! Но… Ние… не можем да излезем в ефир, господин Томпсън.
Последва миг мълчание, после господин Томпсън попита с неестествено нисък глас:
— Луд ли си?
— Трябва да съм луд. Ще ми се да съм. Не мога да разбера. Радиостанцията е мъртва.
— Технически проблем? — изкрещя господин Томпсън и скочи на крака. — Технически проблем ли, дяволите да те вземат, в такъв момент? Ако така управляваш тази радиостанция…
Главният инженер бавно поклати глава, като възрастен, който се опитва да не уплаши някое дете.
— Не само тази радиостанция, господин Томпсън — меко каза той. — Всяка радиостанция в страната, доколкото успяхме да проверим. И няма технически проблеми. Нито тук, нито някъде другаде. Оборудването е в ред, напълно в ред, и всички докладват едно и също, но… всички радиостанции излязоха от ефир в седем и петдесет и една, и… и никой не може да разбере защо.
— Но… — извика господин Томпсън, спря, огледа се и изкрещя: — Не и тази вечер! Не можете да позволите да се случи тази вечер! Трябва да ме пуснете в ефир!
— Господин Томпсън — бавно каза мъжът, — обадихме се в електронната лаборатория на Държавния научен институт. Те… те никога не са виждали нещо подобно. Казаха, че може да е природно явление, някакъв вид безпрецедентно космическо смущение, само че…
— Е?
— Само че не мислят, че е така. Ние също. Казаха, че изглежда като радиовълни, но с честота, която никога преди не е била произвеждана, нито пък наблюдавана където и да е, честота, която не е откривана от никого.
Никой не му отговори. След миг той продължи със странно тържествен глас:
— Изглежда като стена от радиовълни, която блокира ефира, и ние не можем да я пробием, не можем да я допрем, не можем да минем през нея… Нещо повече, не можем да намерим местоположението на източника й, не и с обичайните методи… Тези вълни като че ли идват от предавател, който… прави нашите да изглеждат като детски играчки!
— Но това е невъзможно! — викът дойде иззад господин Томпсън и всички се обърнаха към него, сепнати от нотката на ужас; беше доктор Стедлър. — Няма такова нещо! Няма човек на земята, който да го направи!
Главният инженер разтвори ръце.
— Така е, доктор Стедлър — уморено каза той. — Не може да е възможно. Не трябва да е възможно. Но е пред нас.
— Ами направете нещо тогава! — извика господин Томпсън към тълпата. Никой не отговори, никой не мръдна.
— Няма да позволя това! — изкрещя господин Томпсън. — Няма да го позволя! Точно тази вечер! Трябва да произнеса тази реч! Направете нещо! Решете проблема, какъвто и да е той! Заповядам ви да го решите!
Главният инженер го гледаше с празни очи.
— Ще уволня всички ви за това! Ще уволня всеки електроинженер в страната! Ще осъдя цялата професия за саботаж, дезертьорство и предателство! Чувате ли? А сега направете нещо, дяволите да ви вземат! Направете нещо!
Главният инженер го гледаше невъзмутимо, сякаш вече думите не значеха нищо.
— Няма ли кой да се подчини на заповед? — викаше господин Томпсън. — Не е ли останал и един мозък в тази страна?
Стрелката на часовника стигна 8.00.
— Дами и господа — заговори един глас от радиоприемника: ясен, спокоен, непреклонен мъжки глас, какъвто не беше чуван в ефира от години, — г-н Томпсън няма да говори пред вас тази вечер. Времето му изтече. Оттук нататък поемам аз. Трябваше да чуете доклад за световната криза. И именно това ще чуете.