Стъклените книги на крадците на сънища

Върна се в коридора, зачуден какво бе правил Грей тук. Въздъхна. Можеше да изкопчи повече информация от него, но бързаше, а и гореше от желание, след като беше преследван и нападан, да отвърне на удара с удар. Това, че си го беше изкарал на един стар ранен човек, нямаше никакво значение. Всички до един му бяха врагове и той щеше да ги изтреби до крак без капка угризение.

По коридора имаше ниши, а в тях стари врати за килии — тежки метални чудовища с отрязани дръжки. Бяха завинтени с железни болтове за касите. Чан провря пръсти между пречките на един малък зарешетен прозорец и дръпна, но изобщо не можа да го помръдне. Надникна в килията. Отсрещната стена беше покрита с платно. Той знаеше, че от другата страна на платното има решетки, които гледат към голямата зала, но нямаше как да я стигне оттук. Закрачи бързо по коридора. Грей беше поредният глупак от Института като доктор Лоренц и мъжа, когото бе изненадал да прави книгата. Като читател на поезия Чан смяташе, че науката е опасна и е най-подходяща за частно съзерцание, а не е нещо, което да се предлага в служба на този, който предложи най-висока цена — както правеше Институтът, поробен от патронажа на хора със слепи мечти за власт. Обществото не се подобряваше от такива хора с „идеи“, а ако трябваше да е честен, изобщо подобряваше ли се от някого? Усмихна се като вълк при мисълта, че е станало по-добро без продажния господин Грей, развеселен от идеята, че самият той може да бъде смятан за двигател на гражданския прогрес.

В дъното на коридора имаше друга врата, също незаключена. Чан я отвори и надникна в стая, малко по-голяма от килер. От тавана се спускаха седем големи тръби и изчезваха в пода, на всяка имаше капак за достъп. Беше задушно и горещо и смърдеше на острите химически изпарения от индиговата смола. На стената имаше лавици и куки, отрупани с шишенца, стъкълца и обезпокоително големи спринцовки. Ревът на машините отекваше в малката стая, все едно беше близо до жужащите тръби на огромен орган. Чан забеляза тънка ивица светлина между две тръби и като се вгледа по-внимателно, видя подобни процепи и на други места по стената… и осъзна, че отсрещната стена на килера е от тръби и че ярката светлина, която прониква между тях, идва от голямата зала. Чан се наведе, свали си очилата и притисна лице до най-близката ивица светлина. Тръбите бяха топли. Кръгозорът му беше ограничен, но това, което видя, бе смайващо: срещуположна стена, висока като скала, с нагъсто разположени тръби, които се спускаха от цялата височина на грамадна зала с купол. А после с крайчеца на окото си зърна нещо, което приличаше на централна кула, на ос на колело, изпъстрена с малки отвори, от които вероятно се виждаше всяка килия в стария затвор. Пропълзя към друг процеп, за да намери ъгъл, от който да види повече, и видя друга част от отсрещната стена. Между тръбите се виждаше един ред открити килии — всъщност няколко реда, решетките все още си бяха на мястото. Приличаха на места за зрители в театър. Той се дръпна и по навик се поотупа, като потрепери при мисълта колко е мръсен. Каквото и да предстоеше да се случи в залата, щеше да има публика.