Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Добре дошли отново в Харшморт, monsieur. Лорд Вандаариф е в кабинета си.
Графът кимна и се обърна към мъжа:
— Бленхайм?
— Всичко, както бе наредено, monsieur.
— Погрижете се за принца. Госпожо Стърн, моля, придружете госпожица Вандаариф до стаите й. Госпожица Темпъл ще дойде с вас. Графинята ще вземе двете дами, когато му дойде времето.
Мъжът кимна отсечено, а жената направи реверанс. Графът бутна госпожица Темпъл към вратата.
Госпожица Темпъл погледна отново госпожа Стърн. Сигурна беше, че най-сетне е открила четвъртата жена от първото си пътуване до Харшморт. Това беше Пиратката, която се беше подложила на Процеса в медицинския театър и бе крещяла пред публиката само по бельо. Госпожа Стърн улови погледа й, усмихна се и стисна ръката й.
Стаите на Лидия Вандаариф гледаха към голяма градина от задната страна на къщата — госпожица Темпъл предположи, че това е някогашният плац на затвора. Самата идея да живееш на такова място й се струваше нездрава, още повече че стаите бяха така пълни с дантели, че приличаха на огромна натруфена въз главница. Лидия веднага се оттегли с две прислужници, за да се преоблече — говореше им тихо и ядосано. Госпожица Темпъл бе настанена на широко канапе с дантелено покривало. Така мръсните й крака излязоха на показ и госпожа Стърн повика друга прислужница с леген и кърпа. Момичето коленичи и внимателно изми краката на госпожица Темпъл един по един и ги избърса с меката хавлия. През това време госпожица Темпъл мълчеше, мислите й все още се носеха около положението й, сърцето й се люшкаше между гнева и унинието. Беше се опитала да запомни пътя от входа до стаите на Лидия, но с малка надежда за бягство, защото този път бе пълен със слуги и войници, сякаш цялото имение беше военен лагер. Госпожица Темпъл забеляза, че наоколо няма нищичко — дори пиличка за нокти, кристална купа за сладки, нож за хартия, свещник, — което да може да използва като оръжие.
Момичето свърши и преди да излезе от стаята, кимна първо на госпожица Темпъл, а после на госпожа Стърн. Настъпи тишина — или почти, защото тираничните забележки на госпожица Вандаариф към прислужниците й стигаха до тях въпреки затворените врати.
— Вие бяхте в каретата — каза накрая госпожица Темпъл. — Пиратката.
— Да.
— Не знаех името ви. Оттогава видях госпожа Марчмур и чух други да говорят за госпожица Пул…
— Наричайте ме Каролин — каза госпожа Стърн. — Стърн е фамилията на съпруга ми — той е мъртъв и не липса на никого. Разбира се, аз също не знаех името ви — не знаех ничие име, макар да ми се струва, че всички мислехме, че останалите са по-опитни. Може би госпожа Марчмур беше по-опитна, но съм сигурна, че беше също толкова уплашена и развълнувана като останалите.
— Съмнявам се, че би си го признала — отговори госпожица Темпъл.
— И аз — усмихна се Каролин. — Все още не зная как така бяхте в нашата карета — това показва смелост, със сигурност. А какво сте правили след това… само мога да гадая колко е било трудно.
Госпожица Темпъл вдигна рамене.
— Разбира се — кимна Каролин. — Какъв избор сте имали? Все пак, в очите на повечето хора, пътят ви би трябвало да е пълен с варианти за избор, а на вас самата ви се е струвал неумолим, също като моя. Колкото и да са устойчиви характерите ни, те ни се разкриват с всяко изпитание по малко. И така, в крайна сметка сме заедно тук, с може би повече общи неща, отколкото бихме искали да признаем, макар само глупците да не признават истината, когато стане очевидна.
Роклята на жената бе по-проста от тази на госпожа Марчмур, не толкова крещяща — не толкова като представата на актьорите за това как се обличат богатите, осъзна госпожица Темпъл и се натъжи, понеже импулсивно й се искаше да мисли хубави неща за жената, която я държеше в плен. Защото без съмнение тази жена бе сложена тук именно с тази цел, заради естественото си съчувствие, което някак си беше оцеляло след Процеса — или поне можеше лесно да се престори на съчувстваща, за да подкопае решителността на госпожица Темпъл.
— Аз ви гледах — каза обвиняващо госпожица Темпъл. — В театъра. Вие пищяхте…
— Сигурно — каза Каролин. — Знаете ли, това вероятно прилича на ваденето на зъб. Самият акт е толкова ужасяващ, че изглежда напълно неоправдан… но все пак, след като свърши, спокойствието на ума, лекотата на съществуването — и говоря за предишен живот, който не е бил особено труден, разбирате ли, само с неприятните ежедневни тревоги — сега не мога да си представя да нямам това… това е вид блаженство.