Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Сякаш бе спомен от отминал живот. Продължиха. Дали да не побегне? Каролин не пускаше ръката й.
И точно тогава вратата на стаята, в която бяха влезли Бленхайм и драгуните, се отвори с трясък и от нея блъвна черен дим.
Един драгун с оцапано със сажди лице изскочи в коридора и извика:
— Вода! Вода!
Един от мекленбургските войници незабавно се обърна и хукна обратно по коридора. Драгунът изчезна през отворената врата и госпожица Темпъл за миг се замисли дали да не се втурне натам, но отново преди да успее да помръдне, Каролин стисна ръката й и я дръпна да върви. Единият от останалите с тях мекленбургски войници отвори вратата към вътрешната стая, а другият нетърпеливо ги въведе, далеч от дима, и затвори.
Отново настана тишина. Каролин кимна на първия войник и той отиде до другата врата, онази, която бе хитро скрита в стената, и излезе през нея. Другият застана на пост на изхода за коридора. Каролин се огледа, за да се увери, че всичко е наред, и пусна ръцете на госпожица Темпъл и Лидия Вандаариф.
— Няма нужда да се притеснявате — каза им. — Ще почакаме нещата да се успокоят.
Но госпожица Темпъл виждаше, че Каролин е притеснена.
— Какво е станало?
— Нищо, с което господин Бленхайм да не се е справял хиляди пъти — отговори Каролин.
— Наистина ли има пожар?
— Бленхайм е ужасен — каза Лидия Вандаариф, гласът й бе изпълнен с презрение. — Когато аз поема нещата, ще го уволня.
Госпожица Темпъл мислеше трескаво. В другия край на театъра имаше друга чакалня — може би там бяха пратили войника… спомни си, че при първото й посещение театърът бе празен. Ами ако се втурнеше към театъра? Ако пак беше празен, не можеше ли да се качи в публиката, да намери спираловидното стълбище и оттам — знаеше! — да мине по пътя на Спраг и Фаркухар през градината и по прохода за прислугата чак до каретите? И щеше да тича само по подове и килими и по окосената мека трева можеше да го направи и боса, нали? Трябваше само да отвлече вниманието за момент…
Ахна от престорен ужас и настойчиво прошепна на госпожица Вандаариф:
— Лидия! За бога, не виждате ли, че сте най-безсрамно разголена!
Лидия незабавно погледна надолу към робите си и ги заоправя. Вниманието на Каролин естествено се насочи в същата посока, както и това на мекленбургския войник.
Госпожица Темпъл се спусна към вътрешната врата, стигна я и завъртя дръжката още преди някой да е видял какво прави. Отвори вратата и вече излизаше, когато Каролин извика изненадано… и после госпожица Темпъл също извика, защото се блъсна в граф Д’Орканч.
Той стоеше в полумрака, препречил вратата с огромното си тяло. Изглеждаше още по-едър заради дебелата кожена престилка върху бялата риза. Огромни кожени работни ръкавици покриваха ръцете му до лактите. Държеше под мишница страховития меден шлем с големите лещи като очи на насекомо.
Графът хвърли неодобрителен поглед на Каролин, после погледна госпожица Темпъл и каза сухо:
— Дойдох да ви взема. Вече е крайно време да бъдете спасена.
8.
Катедралата
След сякаш безкрайно дълго падане, а после наистина безкрайно пълзене и лутане из мръсни мазни тръби, задънени тесни коридори, стръмни стълбища и етажи, Чан се озова пред метална врата. Като че ли чуваше някакви звуци зад нея. Гласове ли бяха? Музика? Не беше сигурен, но така или иначе трябваше да мине през тази врата — нямаше друг избор.
Посегна да дръпне вратата и точно в същия миг някой я бутна от другата страна. Чан се възползва от възможността, блъсна вратата с все сила, като блъсна с нея и човека, който стоеше от другата страна, който и да беше той, и връхлетя вътре, вече измъкнал острието от бастуна си. С хленчещ вик, стиснал бинтованата си ръка, която бе поела удара на вратата, пред него се олюляваше възрастният господин Грей, човекът на Розамунд, който бе приложил Процеса на бедния хер Флаус. Чан го цапардоса през лицето с дръжката на бастуна и го повали на пода, после бързо се огледа.
Намираше се в широк коридор, осветен с газови лампи. Преди Грей да успее да извика за помощ, Чан седна на гърдите му, безмилостно затисна ръцете му с колене, натисна гърлото му с бастуна и почти опря острието в лявото му око.
— Къде е госпожица Темпъл?
Грей понечи да отговори, но от устата му не излезе нищо. Чан отслаби натиска на бастуна на гърлото му и изсъска: