Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
На това блестящо възвание, което мистър Плорниш произнасяше тъй, сякаш го бе съчинил (което сигурно беше така) с огромни усилия, бащата на мисис Плорниш отговаряше с пискливия си гласец:
— Благодаря сърдечно, Томъс, аз зная чувствата ти и то е същото, за което сърдечно ти благодаря. Обаче, Томъс, не. Докато не настане час, когато няма да го измъквам от устата на твоите дечица, което ще значи да го измъквам и както и да го наричаш, това ще си е така и аз ще ги лишавам все така, макар че той все ще настане, но много скоро не може да настане, не, Томъс, не!
Мисис Плорниш, която седеше с извърнато лице и стискаше крайчеца на престилката си в ръка, отново се намеси в разговора и каза на мис Дорит, че баща й възнамерявал да прекоси реката, за да изрази уваженията си оттатък, освен ако тя сметнела, че това нямало да е удобно сега.
А тя отговори:
— Аз си отивам направо в къщи и ако желае да тръгне с мен, много приятно ще ми бъде да се погрижа за него — много приятно ще ми е наистина — каза малката Дорит, винаги внимателна да не накърни чувствата на по-слабите — да бъда в негова компания.
— Я, чуваш ли, татко! — извика мисис Плорниш. — Ето те и тебе, младежо, на разходка с мис Дорит! Чакай да ти вържа шалчето на хубава връзка, защото и ти си ми такъв хубавеляк, татенце, какъвто не се е виждал.
С тази синовна шега дъщеря му го понагласи и го прегърна любовно и застана на вратата с болнавото си детенце на ръце, а здравото остави да се катери по стълбите, загледана подир дребния си стар баща, който креташе нататък, мушнал ръка под лакътя на малката Дорит.
Вървяха бавно, а малката Дорит го преведе през Железния мост, настани го на една пейка да си почине и те поседяха там, загледани във водата, и си говориха за корабоплаване, а старикът разказа какво щял да направи, ако му се паднел един кораб, пълен догоре със злато (възнамеряваше да наеме едно хубаво жилище за Плорнишови и за себе си в някоя градина-ресторант и там да си живеят до края на живота, обслужвани от келнера), и денят се превърна в един чудесен рожден ден за стария човек. Оставаха им пет минути да стигнат до целта си, когато на ъгъла на нейната улица се сблъскаха с Фани, с новата й шапка, запътена също нататък.
— Боже мой, какво правиш ти, Еми! — изкрещя стреснато тази млада дама. — Не може да бъде!
— Какво не може да бъде, мила Фани?
— Господи! Всичко можех да повярвам за тебе — отговори младата дама, пламнала от възмущение, — но това не бих могла да повярвам, дори и за тебе!
— Фани! — извика малката Дорит, наранена и удивена.
— О! Я стига с това Фани, проклето жалко същество, стига! Като си помисля само — да върви по средата на улицата посред бял ден подръка с един просяк! (Тя изстреля последната дума като гюлле от топ.)
— О, Фани!
— Казах ти да спреш с това Фани, защото не ти позволявам! Не бях виждала такова нещо. Ах, начинът, по който си решила да ни унижаваш при всеки възможен случай, е наистина отвратителен. Лошо малко създание!
— Нима някой би се почувствувал унижен — кротко се обади малката Дорит, — ако се погрижи за този беден старец?
— Да, госпожице — отговори сестра й, — и ти би трябвало да го знаеш. И ти отлично го знаеш и го правиш именно защото го знаеш. Върховното удоволствие в живота ти е да напомняш на собственото си семейство за неговото нещастие. А второто голямо удоволствие в живота ти е да се движиш в просташко общество. Но все едно, ако ти нямаш чувство за приличие, то аз го имам. Бъди любезна да ме оставиш да премина необезпокоявана на другата страна на улицата.
С тези думи тя изхвърча на отсрещния тротоар. Старият позор, който почтително бе изостанал две-три крачки назад (защото малката Дорит бе пуснала от удивление ръката му, когато Фани я бе подхванала) и който бе блъскан и проклинан от нетърпеливите минувачи, загдето им препречва пътя, настигна своята придружителка леко замаян и каза:
— Надявам се, че нищо лошо не се е случило с вашия уважаван баща, мис? Надявам се, че всичко е наред в уважаемото ви семейство?
— Да, да — отвърна малката Дорит. — Да, благодаря. Хайде, дайте ми пак ръка, мистър Ненди. Вече скоро ще стигнем.
И тъй тя заприказва с него, както му бе говорила и преди, и те стигнаха до портиерната, където дежуреше мистър Чивъри, и влязоха вътре. Но случи се така, че Бащата на Маршалси се бе запътил към портиерната в мига, в който те излизаха оттам и влизаха в затвора, хванати подръка. Щом гледката, която представляваха, се изпречи пред очите му, той изрази най-силна възбуда и душевно униние; и без да обръща каквото и да е внимание на стария Ненди, който, след като му се бе поклонил, стоеше с шапка в ръка, както обикновено в неговото височайше присъствие, извъртя се обратно, затири се към собствената си врата и хукна по своята стълба.