Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Капитанът дълбоко си пое дъх и прочете думите, добавени отдолу: „Момчето Роб, както ти бях казал, ми е изпратено с добри препоръки от фирмата на Домби. Ако всичко се продаде на търг, погрижи се, Нед, за малкия мичман.“
За да се създаде у потомството известна представа за начина, по който капитанът, след като многократно обърна писмото в ръка и го прочете безброй пъти, се отпусна в стола си и мислено проведе военен съд по въпроса, са необходими обединените усилия на всички велики гении, които, отвърнали се от своя неудачен век, са решили да се посветят на потомството, но са претърпели и там неуспех. Отначало капитанът бе твърде сащисан и разтревожен, за да мисли за каквото и да било друго освен за писмото. И дори когато мислите му се насочиха към множеството допълнителни факти, те сякаш не се отклоняваха от първоначалната тема в диренето на разяснение. При положение, че пред съда бе изправен единствено Точиларя и при душевното състояние, в което бе изпаднал капитанът, Кътъл изпита огромно облекчение да стигне до общото заключение, че подозрението пада върху момчето и това решение така ясно се изписа върху физиономията на капитана, че Роб започна да протестира.
— О, недейте, капитане! — възкликна Точиларя. — Не разбирам как можете! Какво съм сторил, за да ме гледате така?
— Момче — отвърна капитан Кътъл, — недей да пищиш, преди да са те докоснали и с пръст. И не се заплитай в разни неща, каквото и да вършиш.
— Не съм се заплел в нищо, капитане! — отговори Роб.
— Вдигай котва тогава — дълбокомислено отбеляза капитанът — и поемай на път.
С ясното съзнание за стоварилата се върху него отговорност и за необходимостта от щателно разследване на тайнственото произшествие, както подобава на човек, свързан и с двете страни, капитан Кътъл реши да отиде и огледа самото място, без да изпуска Точиларя. Считайки, че за момента хлапакът се намира под арест, капитанът се подвоуми дали не е целесъобразно да му сложи белезници, да му върже двата крака или да прикрепи към тях тежест, но тъй като не бе наясно дали подобно действие би било законно, капитанът реши само да го държи за раменете из пътя, а в случай че окаже съпротива, да го повали на земята.
Момчето обаче не оказа никаква съпротива и съответно се добра до дома на майстора на корабни уреди, без да му се прилагат по-сурови мерки за обуздаване. Тъй като кепенците не бяха още вдигнати, първата грижа на капитана бе да отвори магазина и когато дневната светлина свободно нахлу, той вече бе в състояние да продължи по-нататък с разследването на случая.
Следващата грижа на капитана беше да се настани в един стол посред магазина в качеството на председател на тържествения трибунал, състоящ се единствено от него, и да накара Роб да легне в леглото си под тезгяха, да покаже къде точно е намерил ключовете и пакета при събуждането си, в какво състояние е сварил вратата, когато е отишъл до нея, как се е отправил към Бриг Плейс — в своята предпазливост капитанът се погрижи възстановяването на този момент да не става извън прага на вратата — и така всичко до края. След като тези неща бяха повторени няколко пъти, капитанът поклати глава, сякаш смяташе, че работите не са на добре.
После капитанът, отчасти допускайки вероятността да открие труп, извърши щателен оглед на цялата къща — със свещ в ръка той обходи избата, мушна куката си зад вратите, удари силно гредите с глава и се покри целият с паяжини. Когато се качиха горе в спалнята на стария човек, те установиха, че през нощта той изобщо не е лягал в кревата, а само е полегнал отгоре върху кувертюрата, за което свидетелствуваше запазеният отпечатък върху нея.
— Според мен, капитане — обади се Роб, като оглеждаше стаята, — при честите си излизания през последните няколко дни мистър Джилс е изнасял отделни вещи, една по една, за да не прави впечатление.