Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Внимавай да не ми го омърляш!
— Не се безпокой, ще го облепя от пода до тавана с найлон.
Ортанс й бе подала ключовете с гримаса.
— Да ми го върнеш цял и невредим, и навреме!
— Дадено!
Заплашителният вид на Шърли предвещаваше буря.
На въпроса къде е Гари, Шърли отвърна: представа си нямам, подмятайки в ръка ключовете на вана.
Мис Фарланд щеше да дойде. За да се фука. Тя е мое откритие, ще тръби, благодарение на мен… и ще разтяга локуми, и ще се перчи с личните си заслуги. Направо е патетична с кървавочервените си устни и крачета на анорексично канарче. По случай откриването си бе правила инжекции с ботокс и лицето й бе опънато и гладко като бебешко дупе. Дори не можеше да си позволи да се усмихне!
Беше поканила и няколко момичета от „Сейнт Мартинс“. Да ги види как позеленяват от завист. И преподавателите.
Съквартирантите, с изключение на Жан Пъпчивия. Щеше да се обиди до смърт, но не й пукаше.
Я да видим, да помислим дали не пропускам някого…
Не бе изключено Шарлот Брадсбъри да покаже остроносата си муцуна на гризач. И да снесе някоя унищожителна рецензия, която ще е от полза за рекламата.
Агнес Дейн също щеше да се появи. Никълъс познаваше приятеля й и го бе накарал да обещае, че ще доведе любимата си. А както се знае, всяка поява на Агнес се следи от развихрени папараци. Само трябва да внимавам да не ме засенчи, пресметна Ортанс, ще се наложи да съм непрекъснато нащрек, за да бъда в окото на камерите.
Странно, майка й не се обади, за да й съобщи кога ще пристигнат двете със Зое на гара „Сейнт Панкрас“.
— Провери ли как стоят нещата с поканите? — попита тя Никълъс.
— Почти всички потвърдиха — отвърна той.
— Не забравяй, че аз съм главната героиня. Ако зърнеш някоя чума да се намърдва, на бърза ръка я разкарваш.
— Разбрано, принцесо. Да отидем да хапнем нещо… умирам от глад.
— Сигурен ли си, че можем да оставим нещата без надзор?
— Не разбирам за какво намекваш.
— Няма ли някой да ми опустоши витрините?
— Полудя ли, или какво?
— Имам лошо предчувствие.
— Искаш да ми кажеш може би, че имаш страшно много врагове, които искат да те унищожат.
— Не ми се иска някой озлобен конкурент да опръска с червена боя моделите ми.
— Не се безпокой! В магазина има охранители, а освен това вратите са заключени.
С видима неохота Ортанс се съгласи.
— Иска ми се да преспивам тук.
— Разочароваш ме, Ортанс. Да не би да се страхуваш?
— Казвам ти, че имам лошо предчувствие. Мога ли да се обадя на майка ми от твоя мобилен телефон?
— Твоят не е ли у теб?
— У мен е, обаче аз плащам, а ти не, защото твоят е служебен.
— Ами ако кажа не…
— Никога няма да ти разкрия тайната на секса при жените и мъжете… и твоята роля в тази жестока джунгла!
Той й подаде телефона.
Жозефин не знаеше как да постъпи.
Нямаше да отиде в Лондон за откриването на витрините, аранжирани от Ортанс.
Здраво бе хванала темата на книгата си и не искаше да я изпусне за нищо на света.
Разрови и откри черния бележник на Младежа, сега го четеше внимателно и си водеше записки, попиваше прочетеното, за да разцъфти подобно на цвете, което се разтваря сутрин, огряно от лъчите на слънцето. Втурваме се на бос крак в градината, съзерцаваме го, застояваме се известно време до лехата, казвайки си утре ще разцъфти, със сигурност. Тя присъстваше на раждането на романа си и не желаеше да прекъсва нишката, като отиде в Лондон. Опасяваше се Кари и Младежа да не се стопят във въздуха, подобно на двете дебели госпожи.
Всяка вечер дълго гледаше телефона и си казваше: трябва да й се обадя, трябва да й кажа… но изведнъж цялата се разтреперваше.
И сега, в навечерието на откриването, повече не можеше да отлага. Посегна към телефона и…
Шърли й бе разказала колко упорито бе работила Ортанс.
Бе й казала също, че Гари няма да присъства, че отишъл в Шотландия да се срещне с баща си и тя не знае кога ще се върне.
— А ти как го приемаш?
— Кое, истината ли? Действа ми на нервите, но се опитвам да се държа. Ходя на сеанси за правилно дишане, карам колело, обикалям кланиците…