Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Смятам да задържа всички деца при нас у дома в Графтън до пролетта, може би и по-дълго. За нас не може да има постове в новото кралско домакинство, в един двор, подчинен на Йорк — след като сега службите се дават на хора, верни на Йорк и парламентът се изпълва с привърженици на фамилията Йорк, предполагам, че скоро и дворът ще се напълни с верни на Йорк благородници и дами. Сесили Невил, херцогинята на Йорк, издигнала се високо на колелото на съдбата, спи в кралските апартаменти под балдахин от златен брокат, сякаш сама тя е кралица; сигурно си мисли, че всеки ден е Коледа. Очевидно ние никога няма да се появим в двора на Йорк: съмнявам се, че някой от нас някога ще прости или забрави унижението в голямата зала на замъка в Кале. Навярно ще се научим да бъдем изгнаници в собствените си земи. Навярно сега, на четирийсет и пет годишна възраст, когато последното ми дете се учи да говори, ще заживея в страна, която ще прилича на онази от детството ми: с един крал в северната част на кралството, и един — на юг, и всички ще са принудени да избират кой според тях е законният, и всички ще знаят кой е врагът им, и всички ще чакат отмъщение.
Наистина губя надежда да подсигуря бъдещето на нашето семейство в такъв свят, в такова време, и вместо това намирам утеха в бъдещето на нашите земи. Имам намерение да разширя овощната ни градина и се готвя да отида в една ферма близо до Нортхамптън, където мога да купя няколко фиданки. Ричард ми казва, че морето е безопасно за корабоплаване и че щял получи по-добри цени за вълната от овцете тази година на пазара в Кале. Пътищата от и към Лондон са безопасни, херцогът на Йорк възстановява правомощията на шерифите и им нарежда да се погрижат да се раздаде правосъдие във всички графства. Графствата бавно започват да се прочистват от бандитите и крайпътните разбойници. Никога не го признаваме, дори помежду си; но това са огромни подобрения. Започваме да мислим, без никога да го изричаме на глас, че може би ще можем да живеем така, като провинциални земевладелци в мирна страна. Може би ще можем да отглеждаме овощна градина, да развъждаме овце, да гледаме как децата ни достигат зряла възраст, без страх от предателство и война. Може би Йоркският херцог ни е прогонил от двора, но ни е дал мир в страната.
После, в края на януари, виждам по пътя да се задават трима ездачи, разплисквайки кал, копитата на конете им разтрошават с пукот леда в локвите. Виждам ги от прозореца на детската стая, където наглеждам Катрин, докато спи, и веднага разбирам, че ни носят лоши новини, и че тези студени зимни месеци, изпълнени със спокойствие, са приключили. Това изобщо не е бил мир, било е просто обичайното зимно прекъсване в една война, която продължава цяла вечност. Война, която ще продължава до безкрай, вечно, докато всички загинат. За един кратък миг дори ми минава през ума да затворя капаците на прозорците, да остана в детската стая и да се престоря, че не съм тук. Няма да се налага да отговоря на повик, който не съм чула. Но това е само миг. Знам, че ако ме повикат, трябва да се отзова. Служила съм на Ланкастър цял живот, не мога да ги изоставя сега.
Надвесвам се над малката люлка и целувам Катрин по топлото, гладко бебешко челце, а после излизам от детската стая и затварям тихо вратата зад себе си. Тръгвам бавно надолу по стълбите, като гледам през дървения парапет, докато долу Ричард намята раменете си с плащ, взема сабята си и излиза да види посетителите. Чакам в голямата зала и слушам.
— Сър Ричард Удвил, лорд Ривърс? — пита първият мъж.
— Кой пита за него?
Човекът снижава глас.
— Кралицата на Англия. Откликвате ли на нейния призив? Верен ли сте още?
— Да — казва Ричард кратко.
— Трябва да ви предам това — казва мъжът и подава едно писмо.
През пролуката във вратата виждам как Ричард го взема.