Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Един момент, господарке. - Това бе Валентина. Тя се поклони много ниско с колосаната си рокля в бяло и златисто . - Честта на двама ни с Бартоломe е омърсена от номера на Мюзет.
- И какво относно това, мила?
Валентина остана наведена в нисък реверанс, сякаш можеше завинаги да остане в тази поза.
- Умоляваме те да останем тук и да изкупим вината си пред превръщачите.
- Non - отказа Бел.
Валентина вдигна поглед към жената.
- Те са били насилвани, както аз бях насилвана, а ние влошихме ситуацията. Моля за разрешение да останем и да поправим нещата.
- Бартоломe - изрече Бел.
Той излезе напред, падна на едно коляно и наведе глава.
- Да, господарке.
- Това ли желаеш?
- Non, господарке, но честта ни задължава да поправим тази грешка.
- Той погледна нагоре, а по лицето му се виждаше нещо от момчето, което някога може би е било. - Те са се привърнали в мъже, но белезите, издълбани върху тях като момчета, са дълбоки. Валентина и аз ги направихме още по-дълбоки. За това съжалявам, а ти знаеш най-добре от всички, че не съжалявам често.
Очаквах Бел да им каже „не”, да събере хората си и да си тръгне, но тя не го направи. Изрече;
- Останете, докато честта не бъде задоволена, след което се върнете при мен. - Погледна към Жан-Клод. - Стига да им позволиш да останат?
Той кимна.
- Докато честта не бъде задоволена, oui.
Не бях съгласна с това, но нещо в изражението на Бел, нещо в изражението на Жан-Клод, нещо в напрегнатото тяло на Ашър, ми даде да разбера, че ставаха неща, които вероятно не разбирах.
- Ако вълците бъдат така любезни да съпроводят гостите ни до стаите им, за да съберат багажа си, и след това към летището. Ричард сякаш се пробуди внезапно, сякаш и той е бил под влиянието на магия. Не смятах, че причината е тази. Той се взираше в мен, седяща в скута на Ашър, докато Майка се бе облегнал на стената до нас. Натаниел беше пропълзял към нас, а аз вдигнах ръка и му позволих да сложи главата и раменете си в скута ми.
- Ще ги изпратим - заяви той, но гласът му прозвуча празен. Отвори уста, сякаш искаше да каже още нещо, след това се обърна и вълците му тръгнаха заедно с него. Събраха хората на Бел и започнаха да ги придружават обратно към предната част и основните помещения.
Бел още веднъж погледна към Валентина и Бартоломе, докато стояха изправени в блестящите си златисто-бели тоалети. Този единствен бегъл поглед говореше много. Никога не можех да бъда сигурна, но мисля, че Бел Морт изпитваше вина не само относно Валентина, но и заради Бартоломе. За Валентина разбирах, защото вампир, творение на Бел, бе извършил немислимото. Но превръщането на Бартоломе като дете беше просто добър бизнес. Не смятах, че Бел Морт е загубила съня си заради добър бизнес. Но все пак беше осъдила Бартоломе на вечен живот в детско тяло. Завинаги в детско тяло с мъжки желания. Бел им позволи да останат, въпреки че претексът беше слаб. Тя им позволи да останат, защото вината е чудесен мотив дори сред мъртвите.
52
Събудих се в тъмнината, заобиколена от успокояващата тежест на тела. По плътността на тъмнината и по слабата светлина от близката баня, знаех че съм в леглото на Жан-Клод. Спомнях си как Жан-Клод ни дава леглото, защото бе почти призори, а никой от нас не искаше повторение на вчерашната сутрин. Странно, но случилото се с Ашър, изглежда бе задоволило и моя ardeur. Или просто бях преуморена. Някога бих решила, че това означава, че започвам да го контролирам по-добре, но бях спряла да се опитвам да гадая с ardeur. Прекалено често грешах.
Нямаше достатъчно светлина, за да виждам добре, но гъделичкането на къдрици по бузата ми ми позволи да разбера, че лицето Майка е притиснато в падината на гърлото ми. Ръката му лежеше тежка и гореща през стомаха ми, кракът му се простираше през бедрото ми. През хълбоците ми имаше друга ръка, второ лице се притискаше до страната ми, второ тяло се беше свило на топка до мен. Нямаш нужда да докосвам темето на Натаниел, за да знам, че е той.
Ивицата светлина от банята осветяваше една бледа стройна ръка, преметната безгрижно през протегнатия крак на Майка. Ръката беше единственото, което се виждаше от завивките. Познавах ръката и знаех, че някъде под завивките, които ни бяха отмъкнали, се намираше Зейн и остатъкът от Чери. Нямах нищр против спането на голяма топла купчина, но имах против споделянето на легло с някой, който така категорично взимаше всички завивки. Чери сама не беше зле, но постави я със Зейн - и или се биеш за всеки сантиметър завивка, което те лишаваше от почивка, или се предаваш. Бях открила, че е особено трудно да следиш насън копринените чаршафи на Жан-Клод.