Небесносини грехове

- Вероятно не точно сега, но Анита, още няколко жени разкъсани по този начин и вече не знам.

- Иска ми се да кажа, че хората не са толкова глупави - въздъхнах.

- Но знаеш, че не е така - каза той.

- Аха.

Той въздъхна.

- Има още нещо - звучеше наистина нещастно.

Поизправих гърба си срещу дъската, карайки Натаниел да се понамести.

- Звучиш, сякаш си на път да ми съобщиш нещр наистина лошо, Зербровски.

- Просто не искам да се карам с теб, Долф и шефовете си по едно и също време.

- Какво не е наред, Зербровски? Защо ще ти се сърдя?

- Спомни си, Анита, досега Долф отговаряше за случая.

- Просто ми кажи. - Стомахът ми беше странно стегнат, сякаш се страхувах от това, което щеше да каже.

- На мястото на първото изнасилване имаше съобщение.

- Не видях съобщение.

- Беше при задната врата, Долф изобщо не ти даде шанс да го видиш. А аз не знаех за него до след това.

- Какво гласеше съобщението, Зербровски? - Из главата ми се блъскаха много мисли. Дали не ставаше въпрос за мен или беше предназначено за мен?

- Първото съобщение беше; „Заковахме и този”.

Отне ми няколко секунди да го схвана или да реша, че схващам. Първото убийство, мъжът прикован към стената на всекидневната си. Нямаше нищо, което да свързва тази смърт с превръщаческите убийства. С изключение, може би, на едно странно съобщение.

- Мислиш за първият мъж във Уайлдууд - казах. - Съобщението може да означава всичко, Зербровски.

- И ние така мислехме до второто изнасилване, онова, на което Долф не ни позволи да те извикаме.

- Имаше второ съобщение - казах с тих глас.

- „Заковахме още един” - каза той.

- Все пак може да е съвпадение, „закован” като евфемизъм за секс.

- Днешното съобщение гласи; „Не остана достатъчно за разпъване”.

- Маниакът, който разкъсва тези жени не е достатъчно методичен, нито достатъчно подреден, за първото убийство.

- Знам - каза. - Но не сме оповестявали пироните и факта, че първата жертва беше разпъната на кръст. Никой освен убиеца не би могъл да знае.

- Един от убийците - казах. - Убийството на мъжа беше групово изпълнение. - Сетих се нещо. - Има ли повече от един тип сперма на местопрестъпленията?

- Не.

- Тогава какво, изнасилвачът иска да знаем, че убийствата са свързани, но защо?

- Защо изобщо тези луди идиоти искат да знаем нещо? Защото го забавлява, Анита.

- Какво изровихте за първата жертва?

- Бивш военен.

- Не можеш да си купиш такава къща, и то с вътрешен басейн, само от военната пенсия.

- Бил е вносител. Пътувал по света и се връщал с разни неща.

- Дрога?

- Не и такава, която да сме открили.

Успях да измисля още нещр, рекорд след само два часа сън.

- Кажи ми страните, в които е бил често.

- Защо? - попита.

Запълних празнотите около слуховете, които не беше чул относно Хайнрих.

- Ако мъртвият е наобикалял същите страни, това може да означава неща.

- Следа - каза Зербровски. - Истинска, жива следа, не мисля че знам какво да правя с нея.