Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Не бях сигурна какво ме беше събудило, но знаех, че слуха и зрението на леопардлаците е доста по-добро от моето. Щом не беше събудило тях, вероятно беше сън.
Тогава го чух, някъде от много, много далеч. Телефонът ми звучеше, сякаш от дъното на някакъв дълбок кладенец. Опитах се да седна, но не можах. Бях прикована между двамата мъже.
Чух изпъшкване и стройната ръка през крака на Майка изчезна под тъмната камара чаршафи. Чу се звук от плъзгане, тупване, проклятие и дрехи, през които се рови. Гласът на Чери беше гроги, когато каза;
- Да?
Тишина, после;
- Не, не е Анита, изчакайте минута.
Другата й ръка побутна камарата чаршафи в долната част на леглото. Гласът на Зейн;
- Какво/
- Телефона - изпъшка тя.
Ръката му грабна телефона и преди да мога да кажа нещо, каза;
- Ало?
Зейн замълча за секунда, после каза;
- Само минутка, тя е тук, изчакайте - една бледа, по-мускулеста ръка се появи от разбърканите чаршафи и подаде телефона някъде грубо в моята посока, но аз все още бях притисната. Телефонът висеше почти до пръстите ми.
Най-накрая трябваше да избутам ръката на Майка и да се опитам да седна.
- Майка, мръдни, трябва да стигна телефона.
Той изръмжа нещо неразбрано и се обърна на другата страна, показвайки ми дългата линия на гърба си. Натаниел взе телефона от Зейн преди да успея да го стигна.
Неговият глас беше най-разсънен, когато попита;
- Кой се обажда, ако мога да попитам?
Най-после успях да седна.
- Дай ми телефона.
Натаниел ми подаде телефона с думите;
- Зербровски е.
Наведох глава за секунда, въздъхнах и сложих телефона до ухото си.
- Да, Зербровски, какво става?
- Колко човека имаш в леглото си, Блейк?
- Не е твоя работа.
- Единият звучеше като момиче. Не знаех, че клониш в тази посока. Натиснах бутона на часовника си, за да мога да видя часа на светещия дисплей.
- Зербровски, спали сме около два часа. Ако си се обадил само, за да провериш сексуалния ми живот, аз се връщам да спя.
- Не, не, съжалявам. Просто, - той се засмя тихо, - просто ме хвана неподготвен. Ще се опитам да не те дразня, но, по дяволите, обикновено не ми даваш толкова много амуниции. Не можеш да ме обвиниш, че се разсеях.
- Дали споменах двата часа сън?
- Направи го - каза той, звучейки депресиращо бодро. Хващам се на бас, че вече пиеше кафе.
- Броя до три, ако не си казал нещр интересно, докато свърша, затварям и си изключвам телефона.
- Имаме ново местопрестъпление.
Преместих се нагоре, така че гърбът ми се опираше в дъската на леглото.
- Слушам те. - Майка остана свит настрани с гръб към мен, но Натаниел се премести по-близо, така че пак да е до мен. Чери и Зейн бяха неподвижни под купчината чаршафи. Мисля че пак бяха заспали.
- Пак е превръщачът-изнасилвач - забавлението изтичаше от гласа му и вече звучеше изморено. Зачудих се колко ли е спал той предишната нощ.
Вече бях съвсем будна, пулсът ми биеше ускорено в гърлото.
- Кога?
- Открита е точно призори. Не сме тук отдавна.
- Ще дойда въпреки това. Долф там ли ще е?
- Не - каза Зербровски, - той е в отпуск. - Снижи глас. - Шефовете му казаха или да излезе доброволно платена почивка, или насила неплатена.
- Добре, къде си?
Пак в Честърфийлд.
- Държи се в доста малък район - отбелязах.
- Аха - каза Зербровски и тази малка дума, съдържаше толкова много умора.
За малко да попитам как се справя, но това е срещу момчешките правила. Очаква се да се правиш че не си забелязал, ако нещо не е наред. преструвай се и то ще изчезне. Понякога, понеже съм момиче, нарушавам момчешките правила, но днес не го направих.
Зербровски имаше дълъг ден пред себе си и отговаряше за всичко. В този момент не можеше да си позволи да анализира чувствата си.
Беше по-важно да издържи, отколкото да открие какво чувства. Зербровски започна да ми дава насоки и трябваше да му кажа да изчака, докато взема лист и химикалка. Никъде в стаята нямаше лист и химикалка. В крайна сметка трябваше да запиша инструкциите с червило на огледалото в банята. Зербровски се скъса да се смее, докато намеря червило и започна да пиша по огледалото.
Задъхваше се малко, когато най-накрая успя да каже;
- Благодаря, Блейк, толкова имах нужда от това.