Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Опитах да освободя лявата си ръка, но нещо я държеше и не можех да докосна Ашър с две ръце. Изпитвах нужда да го докосна и с двете си ръце. Отпуснах тялото си върху Ашър и плъзнах ръцете си по него.
Дланите му уловиха лицето ми в капан, а някаква част от мен знаеше, че ги усещах като стара кожа и пръчки с някакви неща под тях, но за пръв път откакто се занимавах с вампирски номера, не се опитах да се боря. Позволих на силите на Ашър да превърнат това, което можеше да бъде ужас, в нещо еротично и красиво.
Отворих се широко и му позволих да се извие през мен като поток, дълго отричан, прииждащ, наводняващ, изпълващ земя, която е била прекалено дълго без вода. Не яхнах силата му, тя ме погълна, потопи ме под себе си с тежестта на хиляди вълни, притисна ме към пясъка и ме задържа на дъното на океана. Не че не се давех, не ме интересуваше, че се давя.
Събудих се, ако „събуждане” беше правилната дума, с неговото тяло, което ме притискаше към твърдия каменен под. Взирах се нагоре към реещия се облак от косата му, а светлината проблясваше през нея като златист воал. Прокарах пръсти през нея, и тя отново беше мека и жива. Скулата му отново бе изпълнена и грапава заради белезите. Докоснах тези познати белези и той обърна лицето си изцяло към мен, а видът му накара дъхът в гърлото ми да замре.
От извивката на челото му, до линията на бузата му и пълнотата на устните му, той отново стана перфектен. Очите му приличаха на ледени сапфири върху лицето, обградени от перли и злато.
Засмях се, когато го видях, щастлив изблик на звук. Той обгърна лицето ми с ръка и се извърнах, за да го положа целувка върху дланта му. Тежестта на тялото му върху моето бе едно от най-хубавите усещания, които съм изпитвала някога, защото доказваше, че се е завърнал, че е добре и че е цял.
Той се завъртя полунастрани и ме повдигна леко, за да седна в скута му, а неговият гръб беше облегнат на стената. Обърна се заедно с мен в ръцете му, за да погледне към Бел Морт. Не ми бе нужно да виждам изражението на лицето му, за да разбера, че не е съвсем приятелско.
- Впечатляваща, не би ли казала? - попита Жан-Клод.
- Не, не бих. Той може да се храни от енергията само на тези, от които е пил кръв и да замъглява бедните им умове. Знаеш точно толкова добре, колкото и аз, Жан-Клод, че не можеш да позволиш на Ашър да замъгли съзнанието на всяка жертва. Ще бъде като шествие на замаяни от любов глупаци, които го следват навсякъде.
Възмутих се от частта със замаяните от любов глупаци, но се въздържах. Тази вечер печелехме. Никога не спор йогата печелиш.
- И така да е, Бел, Ашър е възстановен до предишното си великолепие. Тази нощ повече нямаме нужда от теб, така че ти и хората ти трябва да сте напуснали територията ни преди утре вечер.
- Наистина ли ще избиеш всички ни? - изговори въпросително тя.
- Oui.
- Отмъщението ми ще бъде ужасно.
- Non, Бел, според законите на Съвета нямаш право да наказваш друг sourdre de sang, по начина, по който би го направила с вампир от твоя род. Омразата ти би била ужасна, но отмъщението ще трябва да почака.
- Не и ако председателят на Съвета е съгласен с отмъщението ми -възрази тя.
- Докоснах я, Бел, тя не се интересува от отмъщението ти. Не се интересува от теб, от мен, или въобще от някого - казах.
- Майката спи от много дърго време, Анита, когато този сън спре, тя може да се оттегли от Съвета.
Разсмях се, но смехът не бе весел.
- Да се оттегли/ Вампирите не се оттеглят. Те умират, но никога не се оттеглят.
Не беше нещр, което си пролича по лицето □, а по-скоро неподвижността на раменете □, движението на ръката □. Не знам какво ме накара да го видя. Дали силите на Ашър, или поради нещо друго. Но го видях и ми хрумна прекрасна, ужасяваща мисъл.
- Възнамеряваш да я убиеш. Планираш да убиеш Първата тъмнина и да станеш председател на Съвета.
Лицето □ бе абсолютно безизразно, когато отвърна;
- Не се дръж абсурдно. Никой не напада Знатната майка.
- Да, знам, и за това има много основателна причина. Тя ще те убие, Бел. Ще те смаже и ще унищржи всичко, което представляваш.
Тя се опита, но не можа да скрие арогантността от физиономията си. Предполагам че, ако си бил жив по-дълго, отколкото Исус е мъртъв, не може да не си арогантен.
- Ако сега обявиш война на когото и да било, Бел, тъй като съм sourdre de sang със собствени права, нито аз, нито някой от хората ми се налага да идваме, когато ни извикаш. Тук няма да намериш помощ - заяви Жан-Клод.
- Помощ от вас, двата ми petite catamites*? Открила съм други мъже, които да заемат мястото ви. - Тя се извърна, карайки полите на Мюзет да прошумолят. - Елате, мили мои, ще си тръгнем и ще изтръскаме прахоляка от този провинциален град от обувките си. (*catamites - В рамките на Римската империя през 1 век от н.е. много момчета и млади мъже, наричани катамити, са били държани за непълнолетни проститутки от по-възрастни мъже. Обикновено били роби,)