Огнената кралица

— Обявявам ви за лорд-командир на кумбраелските сили на кралицата. Моля, свалете войниците си от кораба и ги отведете навътре в сушата. Тази вечер ще има съвет на капитаните, на който ще искам пълен отчет за броя ви.

Продължи нататък, без да чака потвърждение. „Те следваха Благословената дама — знаеше тя. — Сега не бива да оставям у тях и капка съмнение, че трябва да следват мен.“

Приживе жената сигурно беше била много красива, с гъвкавостта на танцьорка и деликатни порцеланови черти. Но както Лирна бе виждала вече много пъти, смъртта сякаш ограбваше красотата на тялото, избелваше кожата и оставяше лицето отпуснато, като вяло ехо на душата, която някога е карала тези розови устни да се усмихват. Брат Солис беше открил още трупове сред дюните — роби, ако се съдеше по дрехите им, всички до един с прерязани гърла. Върху някога красивата жена обаче не личаха никакви рани, въпреки засъхналата кръв около очите и носа ѝ.

Брат Луцин беше най-възрастният член на Седмия орден, когото Лирна бе срещала досега, слаб като клечка и почти напълно плешив, с изключение на снопче бяла коса, което стърчеше от темето му като забравен плевел. Той обикаля известно време около тялото на жената, мръщеше се съсредоточено и сегиз-тогиз си мърмореше нещо. По време на безплодното си търсене на доказателства Лирна беше разговаряла с множество хора, арестувани по подозрение в практикуване на Мрачното, и откри, че всичките са или шарлатани, или жертви на лъжливи обвинения. Един от тях, очарователен, но обзет от ужас младеж, с радост ѝ обясни как мамел богати вдовици да се разделят с пари или скъпоценности, като твърдял, че общува с отдавна мъртвите им роднини, и им изнасял представление не много по-различно от това, което правеше в момента брат Луцин. Като награда за честността му Лирна беше убедила баща си да смекчи присъдата на шарлатанина до десет години в Кралската гвардия.

— Колко време ще отнеме тази работа? — попита тя аспект Кейнис, без да може да скрие съмнението в гласа си.

— Всички места си имат история, ваше величество — отвърна той. — Брат Луцин трябва да прехвърли редица образи, докато открие правилното събитие.

— Уф! — възкликна старият брат и лицето му се изкриви в гримаса, в която се смесваха поравно отвращение и страх.

— Братко? — рече Кейнис и пристъпи към него.

Брат Луцин го пропъди с раздразнено махане на костеливите си ръце.

— Почувствах го — каза той и хвърли обвинителен поглед към Лирна, сякаш го е вкарала в някакъв капан. — Онова нещо в нея. Да не се опитвате да ме убиете?

— Мери си приказките, братко — изръмжа Илтис предупредително.

Брат Луцин дори не го погледна.

— Миналото е реално — каза той на Лирна. — Не е някакъв миш-маш от сенки. Има сила.