Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Лирна се огледа за нова жертва и забеляза бързо движещ се боен кораб на около двеста крачки отляво на носа.
— Кажи на капитана да се насочи към онзи там — нареди тя на Мурел, преди да се обърне пак към Алорнис. — Милейди, мисля, че машината ви има нужда от още гориво.
До вечерта си бяха прогорили път през центъра на Воларианската флота, разделяйки я на две и всявайки хаос и паника у всеки моряк и свободен меч, видял как дузина бойни кораби пламтят в сгъстяващия се сумрак. Битката обаче не свърши. Макар и загубили единството си, воларианците продължиха да се бият, корабите им предприемаха самотни, често самоубийствени атаки и скоро пламваха или бяха щурмувани от мелденейците. Само един се приближи достатъчно, за да атакува „Кралица Лирна“. Кормчията му демонстрира значителни умения, като изви току извън обсега на устройството на Алорнис, а после завъртя руля, за да се забие в десния борд на „Кралица Лирна“. Варитаите прехвърлиха стълби между двата кораба и атакуваха въпреки ужасяващите загуби, нанасяни им от балистата и стрелците по мачтите.
Ротата на лорд Норта ги пресрещна челно, преди да са завладели повече от няколко стъпки от палубата — атакува ги с дисциплинирана свирепост, която бе голямо признание за месеците тренировки. Лорд-маршалът лично си проби път през редиците на варитаите, разкъсвайки строя им, и се биеше с небрежно умение и прецизност, каквито Лирна не бе виждала от дните си с брат Солис. Бойната му котка се сражаваше редом с него и сееше смърт с всеки замах на ноктите си. След като всички варитаи бяха посечени или изтласкани през борда, Норта събра войниците си в плътен клин и ги поведе на воларианския кораб, за да надвие останалия екипаж, който се беше струпал за отчаян отпор около главната мачта. Неколцина явно се опитаха да се предадат, ако се съдеше по броя на невъоръжените мъже, които Лирна видя да хвърлят в морето.
— Ваше величество. — Един моряк дотича откъм щурвала и посочи към левия борд. — Капитан Лартен докладва за още кораби на запад.
Лирна се взря в сгъстяващия се сумрак и различи смътните линии на високи мачти. „Изглежда, нощта няма да ни донесе много отдих.“ Погледна на изток, където се виждаше „Червеният сокол“, бълващ от носа си огън, който погълна един кораб с волариански войници. Зад него още мелденейски съдове нападаха каквото е останало от вражеския строй, а небето бе озарено от непрестанен порой огнени топки, докато мангонелите вършеха смъртоносното си дело.
— Кажи на капитана да обърне на запад — нареди тя на моряка. — И дай сигнал на другите кораби на Кралството да ни последват. Съюзниците ни държат в свои ръце нещата тук.
За нещастие стана ясно, че нечия невидима ръка все още упражнява нещо като командване върху Воларианската флота и не желае да ѝ позволи да пресрещне новата заплаха. Ескадра от десет кораба се отдели от централната група и се насочи към тях, изпънала всичките си платна. Вятърът ги благоприятстваше, така че те успяха да застанат точно на пътя на „Кралица Лирна“ и се извъртяха да ги посрещнат, а въздухът между тях се изпълни със стрели. Лирна стисна ръце и остана неподвижна дори когато една стрела забърса косата ѝ току под ухото. Илтис застана с едрото си тяло пред нея, вдигнал ръка пред лицето си, сякаш за да се предпази от дъжд, и изсумтя, когато една стрела го одраска под лакътя.
Лирна обърна въпросителен поглед към Алорнис, докато тя приключваше зареждането на машината с гориво.
— Това е последното масло, ваше величество — докладва тя с глас, също така безизразен като лицето ѝ.
— Не го пестете, милейди — заръча Лирна. — Един пламтящ кораб прави по-силно впечатление от един опърлен.
Първият волариански кораб, който навлезе в обсега им, беше със значително по-малка водоизместимост от „Кралица Лирна“ и Алорнис се видя принудена да отслаби струята на машината, докато той минаваше покрай тях, но все пак го заля с пламъци от носа до кърмата, което предизвика познатия вече хор от писъци. Успя да отправи още един мощен изстрел към следващия кораб, значително по-голям и натоварен с войници, балисти и стрелци. Огнената струя помете мнозина от стрелците по мачтите, но не преди те да убият повече от десет кралски гвардейци и екипажа на балистата на левия борд.
Лирна се обърна и видя последните капки огън да падат от дулото на машината. Алорнис срещна погледа ѝ и се поклони извинително.
Въпреки пламъците, които продължаваха да лижат въжетата и платната на воларианския кораб, той запазваше курса си, а на палубата му се беше събрал цял батальон свободни мечове. Лирна понечи да заповяда на Норта да повика останалата част от полка си, но видя, че лорд-маршалът е предугадил необходимостта и войниците тичат да се строяват със забележителна прецизност въпреки хаоса наоколо.