Огнената кралица

Балистата на бакборда задрънча, когато воларианските кораби се приближиха, мятайки стрелите си към платната на малък, но бърз боен кораб отпред. Отначало това като че ли нямаше ефект, но скоро бяха възнаградени с гледката как някакъв мъж се катурва от мачтата на кораба и се стоварва на палубата, което предизвика овации от страна на хората, обслужващи балистата. Скоро обаче воларианските стрелци получиха възможност да вкарат в действие собствените си оръжия и дъжд от стрели зачатка по цялата дължина на „Кралица Лирна“. Лирна видя как една стрела се заби в дървото на палубата само на ръка разстояние от нея, но успя да овладее инстинктивното си трепване. „Днес страхът е лукс. Те трябва да видят една смела кралица.“

Балистата на бакборда продължаваше да дрънчи. Мъжът, навиващ механизма ѝ, издаваше въодушевени викове при вида на ефекта, който тя оказваше върху воларианския съд. Още първата стрела улучи с достатъчна сила, за да прикове един човек към палубата. Дузина или повече свободни мечове паднаха, когато стрелците по мачтите на „Кралица Лирна“ се включиха в боя, сеейки хаос върху бойния кораб, който кривна настрани, осеян с трупове.

Огнен рев привлече вниманието на Лирна към носа и тя видя как Алорнис издига дулото на машината си докрай и една огнена струя се понася в дъга към приближаващия се волариански кораб. Това беше един от техните транспортни кораби, само малко по-малък от „Кралица Лирна“; стрелците по мачтата му ги засипваха с облак от стрели, докато корабът се носеше към тях с такава бързина, че явно смяташе да опита таран. Отначало огнената струя на Алорнис попадна в морето, вдигайки достатъчно пара, за да скрие за миг вражеския съд. Когато обаче парата се разнесе, бяха възнаградени с гледката на пламъци, обхванали целия му нос. Воларианският кораб сякаш потръпна и смени рязко курса си като ранен глиган, който се отдръпва от насочено към него копие.

Алорнис се намръщи свирепо към двамата войници, които работеха с духалото.

— Помпете по-силно! Трябва ми повече налягане!

Насочи отново машината, докато воларианският кораб се клатушкаше пред тях, и пусна нова струя пламък, който облиза борда му, преди да се издигне и да залее палубата, подпалвайки мъже и дърво, без да подбира. Горящи хора започнаха да скачат през борда и хор от писъци стигна до тях през сгъстяващия се дим заедно с мириса на изгоряла плът. Тогава Алорнис се поколеба, ръката ѝ падна от крана и пламъците угаснаха, а по лицето ѝ плъзна вцепенение и бледност.

Лирна отиде бързо до нея, сложи ръка на рамото ѝ и я извъртя към себе си.

— Не бива да бягате от бремето си, милейди — каза тя, хвана я за ръката и твърдо я сложи обратно върху крана. — Изпълнете дълга си.

От небето долетя стрела, която иззвънтя в машината и стоманената ѝ глава се пръсна в железните чаркове. Алорнис сякаш изобщо не забеляза това, бледото ѝ лице още беше вцепенено. Тя кимна и се върна към задачата си: промени ъгъла на машината, така че да мята огън към платната на воларианците. Лирна виждаше как хора търчат по кораба с кофи в ръце и се борят с пламъците, които не искаха да угасват. Скоро той гореше целият и екипажът се хвърли да го напуска с трескава бързина, мъжете скачаха в морето с десетки, а зад тях се вееха огнени езици.