Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Балистата на левия борд оживя отново с дрънчене. Алорнис се целеше, а Давока въртеше ръчката. Лирна проследи полета на една стрела, която прекоси разстоянието между корабите, за да отнеме живота на един волариански офицер от свободните мечове, който неразумно беше решил да се изправи в цял ръст до перилата, без съмнение като пример за хората си. Тя се надяваше да са усвоили добре урока.
— Ваше величество! — Лартен я викаше от щурвала и сочеше някъде зад воларианския кораб. Лирна премигна от щипещия очите ѝ дим и се помъчи да различи нещо през мъглата. „Крал Малциус“, видя тя, когато гледката се разчисти. „Съвсем уместно е брат ми да дойде да ме спаси.“
„Крал Малциус“ се приближи, вдигнал всички платна, и стрелците му засипаха воларианския кораб с дъжд от огнени стрели, преди „Малциус“ да се вреже в десния му борд сред трясък на цепещо се дърво. Огньовете, които осейваха морето, обагриха последвалото зрелище в трепкащи сенки: гледката на орда облечени в стомана мъже, които се втурнаха от „Крал Малциус“, за да нападнат свободните мечове, ѝ се струваше някак нереална, като сцена от сън или кошмар.
Скоро погледът ѝ беше привлечен от плещест мъж, който се хвърли в най-гъстата част на воларианците, боздуганът му се издигаше и падаше със смъртоносен резултат. До него една по-висока и слаба фигура размахваше дълъг меч. Лирна гледаше, докато двамата си пробиха път по цялата дължина на кораба, а рицарите им ги следваха като вършееща вълна от стомана, изтласквайки свободните мечове с такъв убийствен жар, че повечето предпочетоха безопасността на морето пред това да останат и да се бият. Докато „Кралица Лирна“ се изравни с воларианския кораб, двамата мъже вече стояха край перилата на бакборда, свалили шлемовете си, за да я поздравят с поклон.
— Добър вечер, милорди — извика тя към васален лорд Арендил и дядо му.
— Простете, ваше величество — отвърна Бандерс, чието широко лице беше плувнало в пот. — Но ще слезем ли скоро на сушата? Още една седмица в морето и моите рицари току-виж ме обесили.
Лирна се обърна да огледа сцената: небето вече беше черно и единствената светлина идеше от множеството горящи кораби. Шумът на битката бе утихнал, макар че тя все още чуваше човешки писъци, гласове, зовящи за помощ на волариански, примесени със странния бълбукащ звук, който придружава потъването на един кораб.
— Прав сте, милорд — извика Лирна на Бандерс. — Крайно време е да стъпим на твърда земя.
Корабът лежеше на брега като някакъв огромен ранен звяр, мачтата му бе пречупена, а голяма част от корпуса му — оголена от дъски и разкриваше сложната мрежа от греди, която съумяваше някак си да го държи цял. Бентен позна в него „Васален лорд Сентес“; опитните му очи умееха да улавят дребните нещица, които отличават един кораб от друг.
— Изглежда, е бил изхвърлен твърде високо на брега, за да го отнесе отливът — каза той. — Цяло чудо е, че не се е разпаднал.
Краткото пътуване до залива им беше разкрило само пет от трийсетте кораба, отплавали с лейди Рева, всички силно повредени и едва държащи се върху водата, макар че безценният им товар от войници и провизии бе почти непокътнат. „Сентес“ докарваше бройката до шест, но трудно можеше да се нарече годен за плаване. Общо малко над две трети от флотата на кралицата бяха оцелели по време на бурята, макар че жертвите бяха тежки, а битката с воларианците бе отнела поне още хиляда живота. Въпреки че виждаше много лица, поруменели от възбуда след победата, Лирна знаеше, че тази битка всъщност не е решила нищо. Корабен лорд Елл-Нурин беше преценил, че са пленили или потопили не повече от половината воларианска флота.
— Който и да ги командваше, беше достатъчно умен да се изтегли под прикритието на нощта — заяви той. — Един от разузнавателните ни кораби докладва, че е видял платна на южния хоризонт.
Тя се качи на първата лодка до брега, смълчавайки всички възражения с леден поглед. Времето за предпазливост беше отминало заедно с бурята. Въпреки овациите, които ехтяха от близките кораби, докато лодката пътуваше към сушата, тя знаеше, че духът на бойците ще спадне рязко, когато осъзнаят реалността на ситуацията. „Те трябва да видят една кралица.“
Придружаваха я лорд-маршал Норта и цяла рота от Кинжалите на кралицата. На север от тях брат Солис водеше друга група лодки, пълни с остатъците от Шестия орден, а граф Марвен се отправи с най-добрите си нилсаелци да подсигури южната страна. Пътьом минаха покрай няколко трупа и Лирна се изненада, че повечето са волариански; поклащаха се върху вълните със стърчащи от броните им стрели.